Отец Василий беше майстор на словото. И все пак силата на негова­та проповед беше не в думите, а в личността на самия о. Василий. Той никога не говореше за неща, които не би извършил сам. В проповедите му нямаше земни чувства, но го имаше словото-опит, словото-постъпка. И след като той казваше: „Се восходим во Йерусалим“, значи вече е било извършено тайното възкачване на Голгота, за което по това време никой не знаеше.

Голгота има свой въздух и подвижниците от различни векове свиде­телстват: колкото по-близо си до Христа и до спасението, толкова по- силна е духовната борба.

Иконописецът Павел Буслаев си спомня последния си разговор с о. Василий: „Преди Пасха през 1993 година бях потресен от нападналите ме невероятни изкушения. Разказах на о. Василий за тях и го питам: „Кажи ми откъде толкова ненавист и необяснима злоба?“ Отец Василий беше спокоен и ми отговори по монашески, цитирайки светите отци: „Та ти знаеш какво е казано - всеки, който обича Бога, трябва лично да се срещне с духовете на злобата. И това не е казано за светиите, а за обикновените хора, такива като нас“. Тогава се успокоих и не запомних какво точно каза о. Василий по-нататък, но запомних поразилата ме мисъл. Защото о. Василий направи с ръка жест, който означаваше дви­жение по възходяща линия и каза накратко онова, което мога да предам така: всеки, който обича Бога, трябва лично да се срещне с духовете на злобата. И колкото по-силна е любовта, толкова по-яростна е духовната борба, докато в най-високата точка на тази нарастваща бран на бой с човека, обичащ Бога, не излезе главният дух на ада - сатаната“.

На йеромонах Василий му бе дадено да се срещне с този дух на ада на 18 април 1993 година И тогава в Оптина имаше червена Пасха.