Оптинските новомъченици обикновено идват тримата заедно на по­мощ, при това иноците Трофим и Терапонт всички ги виждат по някак­ва причина в монашески мантии. Но преди да разкажем за посмъртните чудотворения, ще разкажем една случка.

В Оптина от Шамордино пристигна една инокиня и разказа, че мона­хиня Ф. сънувала сън, който я разтревожил: в шамординската камбана­рия около църквата о. Трофим бие набат, снегът наоколо е червен, а към храма тичат като на пожар о. Василий и о. Терапоннт. „Запишете този сън, - казала инокинята. - Монахиня Ф. много се тревожи“. Спо­ред учението на светите отци не трябва да се доверяваме на сънищата. Затова категорично отказахме да запишем съня, но веднага след това от Шамордино съобщиха, че там има пожар. Нещо се запалило на долния етаж в храма и точно до тази стена, където биел набат о. Трофим. Хра­мът е щял да изгори, защото пожарът започнал, тлеейки едва-едва без никой да усети и изведнъж пламнал силно, но по молитвите на новомъчениците Бог ги помилва. Ето защо в разказите за посмъртните чудо­творения са включени някои явявания на новомъчениците в лек сън, като предварително те бяха разгледани от духовно опитни отци.

Случай на изцеление на поклонница, записан от свидетелите на изцелението по нейните думи: „Аз, Нина Пичуг, на 58 години от Байрам-Али в Туркмения, като пристигнах в Оптинската пустиня, тежко се разболях. Температурата ми късно вечерта беше над 40 градуса. Преди това по време на всенощното бдение се изповядах, помолих се на Бо­жията Майка, на преп. Амвросий Оптински и ходих на гробовете на новомъчениците. Не знам защо, но преди да дойда в Оптина не знаех за новомъчениците и не съм виждала никога техни снимки. Върнах се от гробовете в странноприемницата и легнах болна на легло. Цялата горях и не мога да разбера дали съм задрямала или всичко беше наяве. Обаче ви­дях, че при мен дойдоха и се молят за мое здраве преподобният Амвро­сий Оптински, свещеникът, при когото се изповядах, и трима неизвестни монаси. Учудващото беше, че виждах тези монаси като едно цяло, сякаш се бяха сраснали в раменете. По някаква причина веднага ми дойде на ум, че това са Оптинските новомъченици. А когато след това видях снимките им, веднага ги познах. Сутринта се събудих напълно здрава и исцелението стана през нощта на 4 срещу 5 октомври 1993 година“.

Из писмото на Наталия Буркаева, Пензенска област, гр. Ново- Ломов: „Синът ми беше на пет години, когато ходихме на поклонение в Оп- тина. Когато стана на шест, веднага след убийството на братята, той се събу­ди една сутрин и попита: „Мамо, не бяхме ли сега в Оптина?“ - „Не“, - каз­вам му. Виждам, че е някак възбуден и питам: „Какво се е случило, момчето ми?“ А той ми казва: „Мамо, знаеш ли, че тези монаси са живи. Сега ги ви­дях. Те вървяха по една пътечка и се усмихваха. Там, като в Оптина, само че беше още по-красиво и имаше големи и ярки цветя наоколо“. Питам го: „Антоша, какво още видя? Там има ли храм?“ - „Да, има, но някак по-друг, по-красив и целият в стенописи. И всичко там е ярко, навсякъде - светлина“.

Разказва поклонницата от Украйна Зоя Корчак, която е била на трудово послушание в Оптина: „През 1997 година в една килия с мен жи­вееше поклонницата от Финландия Надежда Пиетарила. Надя имаше сарком, беше претърпяла няколко операции, лекарите я обявили за безнадежден слу­чай, като чакали в близките дни да умре. „За лекарите мен вече ме няма, - казваше Надя. - Вече не съществувам, но все още съм жива“.

Надя знаеше, че умира и беше пристигнала в Оптинската пустиня бук- вално за един ден, за да се поклони преди смъртта си на светиите. Но ду­ховникът от манастира схиигумен Илий благослови Надя да поживее по- дълго време в Оптина и тя много се мъчеше отначало. Вече не можеше да се храни, нямаше сили да изпълнява послушание и дори отстрани се виждаше колко тежко е болна. Надя много обичаше да слуша разказите за оптинските новомъченици и ходеше да се моли на гробовете им. Вед­нъж се върна от гробовете много радостна и казва: „Отец Василий гово­ри преди малко с мен като жив!“ - „Как така?“ Но тя беше толкова пот­ресена, че дори не можеше да разкаже за това и едва по-късно сподели: „Стоя на гроба на о. Василий и плача, мислейки си, че скоро ще умра и вече няма да видя Финландия, мъжа си и децата си. Наведох се да целуна кръста на гроба и изведнъж чувам гласа на о. Василий: „Ти няма да ум­реш. Над тебе е покровът на Божията Майка. И твоята мисия на земята е да разказваш на хората за явените ти чудеса“. - „А какъв беше гласът на о. Василий?“ - попитах я, като не можах да се сдържа. - „Много красив!“ А о. Василий действително имаше красив глас.

След този случай Надежда ходи при двама прозорливи старци, като им разказала, че лекарите всеки момент я чакат да умре. „Ти няма да умреш, - казал и единият от старците. - Ето, над тебе е покровът на Божията Майка. И на теб ти е дадено да разказваш на хората за явените ти от Господа чудеса“. А старецът Николай от остров Залит казал: „Ще живееш, само недей да грешиш“.

           След това Надя дълго живя в Оптина. Много и с желание работеше по послушание, като чистеше храма. И ако преди я виждаха, че е без сили от болестта, сега се учудваха - колко енергия има в нея! Надя чес­то се изповядваше и вземаше причастие, не пропускаше нито една служба и беше буквално влюбена в Оптина. А апетитът и сега беше та­къв, че тя все си купуваше храна и казваше: „Да ме видеше мъжът ми как ям сега! Вкъщи имаше плодове, грозде - мъжът ми не знаеше вече с какво да ме нахрани, а мен всичко ме отвращаваше“. Надя разказваше в Оптина, че болестта и е дадена от Господа за покаяние. Някога, когато още била невярваща, тя се снимала в Мексико, прегърнала идол. И на тези места, където тялото и се е допирало до идола, се образували зло­качествени тумори, които после изрязали по време на операциите.

           Когато беше вече във Финландия, Надя ми изпрати много радостно писмо, като ми съобщи: „Чрез моята болест Бог обърна мъжа ми към вяра­та“. Мъжът и преди бил лютеран, а нали те не признават поклонението на светиите и иконите. А когато Надя, преобразена и пълна със сили, се вър­нала от Оптина, видяла, че мъжът и на колене се моли пред иконите“.

           След една година от Финландия пристигна известие за смъртта на Божията раба Надежда Пиетарила, която дари на Оптина за молитвен спомен Владимирската икона на Божията Майка. Само година живя тя след чудото на гроба на о. Василий и тази година, по думите на Надя, беше най-прекрасното време от живота и. Тя много пътуваше по манас­тирите и често пишеше в Оптина, като се изумяваше на обилието на явените и чудеса и великата Божия милост. Последното писмо беше от Иерусалим със снимки от слизането на благодатния огън и много цветя на Пасха: „Как бих искала да подаря тези цветя на цялото братство в Оптина!“ - писа тя. - Слава Богу!“ Беше и дадено да преживее тази го­дина, радостно благодарейки на Господа. Нима това е малко?

           Резултатът от многогодишния труд по събирането на спомени за новомъ­чениците беше следният: никога нито един човек не е чувал осъдителни думи нито от инок Трофим, нито от инок Терапонт, нито от йеромонах Василий.

           По онова време още ни се струваше - те са добри и обичани, но такива, каквито са много от православните хора. Дори биографиите на братята за­ради обичая да се премълчава, тогава бяха неизвестни. А след това се слу­чи онова, което е обичайно в монашеството, когато след смъртта започва животът и за пръв път се разкрива как е живял подвижникът.