ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 АВГУСТ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Да поемеш чужд грях върху себе си е вид мъченичество и признак на преголяма любов към ближния. Грехът, … ражда смърт ( Иак. 1, 15 ), следователно, да поемеш чужд грях върху себе си, значи, върху своята смърт да сложиш още една смърт. Но Бог награждава с възкресение онези, които от любов приемат чужда смърт към себе си. Има много примери, как светиите са приемали върху себе си греховете на ближните. За св. Амон се разказва следното - eдин брат паднал в грях, отишъл при Амон и му казал, че заради сторения грях, иска да напусне манастира и да отиде в света. Амон му казал, че ще вземе на себе си неговия грях, и посъветвал брата да остане в манастира. Братът останал в манастира, а старецът Амон започнал да принася покаяние и молитви на Бога. Не след дълго старецът получил от Бога откровение, че този грях е опростен заради любовта му към брата. Когато св. Макарий, св. Симеон Иродиеви, св. Теодора и някои други били обвинени в блудство, те не се оправдавали, а взели върху себе си чуждия грях, понесли тежките наказания, и търпеливо ги понасяли, докато Бог не открил пред хората тяхната невинност.
БЕСЕДА за нищожеството на грешниците пред Божието величие
Иди в скалата и скрий се в земята от страх пред Господа и от славата на Неговото величие ( Исаия 2, 10 )
Това е горчива насмешка на пророка над собствения му идолопоклоннически народ. Народът бил отхвърлил вярата в единствения истински Бог и започнал да се кланя на идоли от камък и глина. Какво ще сториш зли народе, когато дойде страх Господен? Къде ще побегнеш, когато се открие славата на Неговото величие? Иди в скалата, от която си направил Бог за себе си! Скрий се в земята, от която си направил Бог за себе си! О, колко е ужасна насмешката на прозорливия пророк! Кой може да иде в скалата и да се скрие? Кой може да избяга в прахът и да се заслони от Всевишния? Но да оставим братя еврейското идолопоклонство, за което евреите са били достатъчно наказани, и да насочим поглед към идолопоклонството между нас, християните. Какво е натрупаното злато, освен идол? Какво друго, освен идол от пръст, са заграбените ниви? Какво е разкошното облекло, направено от животински кожи и козина, освен идол? Къде ще се скрият идолопоклонниците на нашето поколение, когато дойде страх Господен, и когато се открие славата на Неговото величие? Отивай в златото златопоклонниче! Скрий се в земята, земнопоннниче! Скрий се в животинските кожи и се затрупай с козина от лисица и влакна от мъртвата пеперуда, идолопоклонниче! О, горчива ирония! Всичко това, в Деня Господен, в онзи Страшен Ден, ще изгори. И човек ще застане лице в лице с Единствения Величествения и Неизменимия. Всички човешки идоли ще изчезнат от огъня преди човеците, и безсмъртният Съдия ще ги запита: „Къде са вашите богове?“. В древност е живял Исаия, син Амосов - пророка Божий, ала неговото видение и до ден днешен е страшно, полезно, и отново страшно.
Само на Тебе единствени и жив Господи се кланяме. Всичко друго е преминаващ прах. Помогай ни Господи, помагай ни, та нашия ум и сърце да се не превърже към мимолетния прах, а само към Тебе, само за Тебе, единствения Жив. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски