Брате, ако искаш да станеш монах, най-напред се утвърди в мисълта, че вече си се разделил с тукашния живот, и гледай на тоя свят и на славата му като на паднала шатра. Не се ли приведеш в такова състояние, не ще можеш да живееш по монашески и да побеждаваш страстите и светските пожелания, които свалят човеците към погибел. Защото не лъже Този, Който каза: Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери (Мат. 16:24-25).

               Помни: този, който посвещава себе си на Господа, го чакат изкушения, скърби, труд, пренебрежение към себе си, голота, несгоди, презрение и други подобни неща. Именно така се изпитва търпението на човека и проличава стремежът му към Бога. И във всички тези изкушения побеждава този, който от цялата си душа се подчинява на ръководството на игумена си в Господа. Защото Бог изисква от нас само искрено произволение и Сам ни дарява със сила. И тогава ни се дарява победа съгласно написаното: Защитник е на всички уповаващи се на Него (Пс. 17:31 - според превода на седемдесетте).

               Казвам ти това предварително, за да не би, ако пристъпиш към дело и се сблъскаш с това, да се разкаеш и да си кажеш: „Нямах представа, че може да ми се случи такова нещо“. А сега предварително знаеш какво ти предстои да срещнеш и можеш да подготвиш разума си за него. Трудно е не да положиш основи, а да построиш сграда. Колкото по-висока става постройката, пред толкова повече сложности изправя тя строителя, докато не бъде завършена. Чуй словата на Спасителя: Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването и, та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат, и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара? (Лук. 14:28-30). Защото даже при войниците войната е за кратко време, а при монаха тя продължава дотогава, докато той не отиде при Господа.

               Затова трябва да поставиш начало на труда с цялото си възможно усърдие, търпение и трезвост. Скъпи брате, ако се захванеш да убиеш лъв, ще се нах­върлиш върху него с цялата си сила, в противен случай той ще ти строши костите като глинено гърне. И ако се хвърлиш в морето, не падай духом, докато не се добереш до сушата, в противен случай ще потънеш като камък на дъното. И ако днес стоиш пред портите и казваш: „Ще изтърпя всичко!“, утре не се отричай от това на дело. Защото Божии ангели невидимо стоят наоколо и чуват всичко, което излиза от устата ти. Виждаш, брате, че никой не те принуждава, а ти сам, по своя воля и искрено, даваш обети. Така че занапред не нарушавай дадените на Бога обещания, понеже Той ще погуби всички, които говорят лъжа (Пс. 5:7 - според превода на седемдесетте).

Скъпи брате, ако поставиш добро начало, и старините ти ще бъдат радостни и ще бъдеш като светилник, просвещаващ мнозина по пътя Господен. Така че постави здраво начало, та да можеш да издигнеш зданието нависоко. Ако си дошъл в монашеския живот, след като си изоставил светски почести, се пази от беса на тщеславието, в противен случай той ще те обладае и ще те хвърли в погибел. Не е срамно да се покоряваш на Господа и да вършиш добро с ръцете си. Защото незначителните трудности и скръбта, които търпиш заради Господа, стават залог за вечния ти живот. Но какво говоря! Каквото е да обмениш една драхма за хиляди златни таланти, същото са и всички несгоди на монашеския живот в сравнение с бъдещата слава, а тя ще се яви в тези, които се борят и страдат. Тъй че даваш малко, а получаваш много.

               И щом си даден в послушание към игумена, не мисли за себе си: „Аз съм син на богати и знатни родители, а този произхожда от незнатни, неизвестни и бедни, а може би и от роби“. Или пък: „Той не е запознат с мирската мъдрост, а аз съм вещ в нея. Така че как мога да бъда подчинен на такъв? Та нали, ако направя това, то ще е оскърбление за мен!“. Не мисли за това, скъпи брате, и дори не допускай мисъл за такова нещо. Защото, който мисли така, още не се е съблякъл от ветхия човек, погиващ в лъжовните си пожелания. Така че нека търпим, скъпи брате, сякаш Сам Бог ни е предал в робство на единодушни с нас братя, и ще бъдем удостоени със свободата на праведните. Нека помним за Владетеля на всичко, Който, бидейки богат, осиромаша заради нас, за да се обогатим ние с Неговата бедност. Той минаваше и за самарянин, и за бесноват, за да изцели безумието ни. Затова не се срамувай да покориш шията си под това благо иго и душата ти ще намери успокоение. Изслушай и следната притча по този въпрос.

               Двама борци излязоха едновременно да се борят с противниците си. Единият от тях бе облечен с разкошна дреха, а другият - с дрипа. Но и единият, и другият съблякоха онова, което бе на тях, и излязоха на попрището съблечени. Така че нима този, който е носил разкошна дреха, ще започне да я показва по време на състезанията и това ще му помогне в борбата с противника? Или по-скоро ще я остави настрана, щом в състезанието няма никаква полза от нея, и в борбата с противника ще покаже цялото си мъжество, сила и умение? Така и ти не мисли за онова, което си оставил. Тук всички са оставили каквото са имали и са съблекли от себе си ветхия човек, за да се облекат в новия. Тъй че се запаси със смирение и помни, че също като другите борци си излязъл на борба съблечен. Помни и написаното: което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога (Лук. 16:15). И не се гордей е мирска мъдрост, защото е казано: Мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога. И още: Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър (1 Кор. 3:19, 18).

               Затова забрави за предишния си живот, за да можеш с дръзновение да просиш от Бога опрощение и на предишните си грехове. А щом отхвърлиш ветхото и смириш ума си, събирай „нестареещо богатство“ в служене на братята и грижа за тях. И ако чистиш которка в обор от тор, мисли и как да очистиш от мирски желания и вътрешния си човек. А ако чистиш пепелта в кухнята, спомни си думите на пророка: Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам (Пс. 101:10). И когато гледаш временния пламък, мисли за този вечен огън, който ще поглъща грешниците, и заплачи за всичко, с което си съгрешил.

               Накратко казано, към всяко дело, към което пристъпваш, пристъпвай със смиреномъдрие и с добро разположение - и ще получиш голяма полза и ще привлечеш към себе си Божия благодат. Защото е казано, че Господ се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (Притч. 3:34 - според превода на седемдесетте). А ако работата силно те уморява, помисли за тези, които са обречени на заточение, каторга или горчиво робство, и се подчини на игумена си в Господа. Защото робството, на което си се предал, не е за човеци, а е заради Г оспода. Нима който търпи безчестие или теготи заради царя не намира в оскърбленията чест, а в труда успокоение? А ако не ни е угодно да понесем безчестие и труд заради Господа, как ще си тръгнем от тоя свят?

               На кого, скъпи брате, са дадени честта и щастието да пострада за Господа? Но ако търпиш за Него, знай, че даваш малко, а получаваш много. Нужно ни е търпение, за да изпълним Божията воля и да получим обещаното. Защото Той каза: който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10:22).

               Впрочем, щом тези, които са изоставили разкош, трябва да се смиряват така, то колко е нужно да се самоунижават и смиряват тези, които са дошли в монашески живот от тежък и бедствен живот! Дори да ги предпочетат пред други, те трябва да проявяват всевъзможна кротост и смиреномъдрие. Постоянно трябва да помнят и мислят за благодеянията на Господа, за това, от какви теготи на тоя век ги е избавил. В противен случай умът им ще се разсее, те ще забравят за предишното си безчестие, ще се възгордеят и заради неблагодарността им към Благодетеля ще им бъде казано: Човекът, бидейки в чест, не разбра това, присъедини се към безсловесните скотове и се уподоби на тях (Пс. 48:13 - според превода на седемдесетте).

Така че, възлюбени, нека през всичките си дни в дълбоко смирение да служим на Господа, Който из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха (Пс. 112:7), та Той и след кончината ни да ни удостои със славата, която чака кротките и смирените. Защото е писано: Господ отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво (Пс. 30:24).