Ако някой брат постъпи в манастир поради някакви обстоятелства, нека укрепи себе си, за да не би врагът да го завладее чрез всевъзможни благовидни предлози. Защото врагът ще му внушава: „Защо да се подвизаваш в добродетелите и да се измъчваш, при положение че няма да получиш награда? Защото не по собствена воля дойде да станеш монах. Ако не ти се бе случило това и това, нямаше да станеш монах, а сам в никакъв случай не би пожелал това. Тъй че няма смисъл да се трудиш напразно. При всички случаи Бог няма да те награди за това“. Врагът внушава на брата и други неща от този род, за да го хвърли в отчаяние. И ако братът не се осъзнае, не си спомни Божиите благодеяния и не укрепи вярата си, умът му ще ослепее. Тогава той се отчайва и почва да живее нехайно, без страх Божий и е пълно безразличие, и накрая стига до пълна гибел.

Затова не бива да слушаш врага, когато ти внушава това. Напротив, трябва още по-ревностно да се подвизаваш в добродетелите, като при това си спомняш за Божиите благодеяния и си казваш: „Душо моя, колко много хора са били удостоени да достигнат до този праведен начин на живот само с много пости и милостини! А аз прекарах целия си живот в нерадение и Божията благост ме удостои с толкова благочестив и безметежен живот, понеже човеколюбивият Владика не обърна внимание на безчисленото множество на прегрешенията ми. Така че нека се постараем и ние, душо моя, да сторим дела, достойни за покаяние! За да не ни осъдят два пъти - за това, че сме отхвърлили Божията благодат, и за това, че не сме спазили обетите“.

Ще ти разкажа, възлюбени брате, една притча за това. Нека решимостта ти се увеличи и помисълът не те смущава.

В една страна живееше един богат човек. Той си купи имот на отсрещния бряг на реката и веднага замина. Преди да замине, повика рабите си, разпредели земите на имота помежду им и им рече:

-              Идете всеки на своя участък и работете, докато не дойда да видя какво сте свършили.

И едни от тях, които бяха благодарни и предани, послушаха заповедта на стопанина, отидоха и започнаха да работят. А останалите, непокорни и опърничави човеци, отговориха на господаря си така:

-              Няма да изпълним това, което каза, няма да прекосяваме реката и няма да се трудим в имота ти!

Г осподарят не се разгневи на всички тези хора, а нареди на слугите си да им предложат напитки. И така той напои опърничавите раби и заповяда на някои слуги да ги вземат, да ги прехвърлят през реката и да оставят всекиго на участъка, който сам стопанинът му е дал. Направиха, както им бе наредено, и откараха рабите всеки на мястото му.

После един от рабите изтрезня и видя, че е отвъд реката, в земята, която стопанинът му бе отредил. Той се смая и си рече: „Господарят ми толкова много ме обича, че не се ядоса за непослушанието ми и великодушно ме докара тук. Докато спях безгрижно, той ме прехвърли през голямата и бурна река и ме остави на моя участък земя. Така че старателно ще работя в имота му и ще помня търпението и добротата му и благодеянията, които той ми стори!“. И рабът започна да работи толкова ревностно, че догони и онези, които бяха дошли преди него.

Събуди се друг раб и видя, че е на отвъдния бряг на реката, в имота на господаря си. А той бе лукав и ленив. И си казва: „Така значи, докато съм спал, той ме е прехвърлил през голямата и бурна река... Ще оставя нивата му без плодове. Да го видим тогава какво ще прави!“. И пак легна да спи. И понеже спа през цялото време, тръните и бурените така избуяха, че го покриха.

След много време стопанинът дойде да види работата на всеки раб. И щом видя работата на тези, които бяха започнали най-рано, ги похвали. После отиде при раба, когото сам, докато той спеше, бе прехвърлил през реката. И щом видя, че е поработил добре, се зарадва за него и го похвали. След това отиде при ленивия раб да види работата му и го намери, че той спи, а тръните са го покрили напълно. Тогава той го повика и страшно му каза:

-              Лукави и лениви рабе! Защо си оставил нивата ми безплодна? Нима не знаеш, че те прехвърлих през реката, докато спеше, оставих те на твоя участък земя и даже не те наказах за предишното ти непослушание? Нима не трябваше да вземеш пример от събрата си, когото също прехвърлих през реката?

А онзи мълчеше и не знаеше какво да каже за свое оправдание. Тогава господарят им постъпи е всекиго така, както делата му заслужаваха.

И така, знай, че богатият човек е Христос, а имотът е вярата. Опиването са превратностите на живота. А бурната река е богатството на тоя век и неговите измами. Послушните раби са тези, които са се отрекли от света поради любов към Бога. Изтрезнелият е сластолюбив човек, който е достигнал до монашески живот поради превратности на съдбата, но се е трудил, изпълнявайки Божията воля. А ленивият раб е човек, който също е приел монашество поради външни обстоятелства и по принуда, но после е отхвърлил Божията милост и е бил нехаен за собственото си спасение.

Спомни си и за Савел. Защото той отиваше към Дамаск, носейки писма от първосвещениците, за да върже вярващите в Господа! (вж. Деян. 9:1-30). Но после този, който бе тръгнал да разори вярата, сам се оказа проповедник на вярата. Наистина безбройни са милостите Господни към тези, които истинно Го призовават!