Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09 11:42 - ЕВЕРГЕТИНОС - Из Патерика
Автор: savaarhimandrit Категория: Други   
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                               

                                        
1. Из Патерика

Един момък реши да се отрече от света и се запъти към пустинята. По пътя забеляза една кула или по-точно килия, построена във вид на кула, и си каза: „Когото и да заваря вътре, ще му служа чак до смъртта“. Приближи се до кулата и похлопа. Излезе възрастен монах и му каза:

-              Какво искаш?

-              Дойдох да се помоля - отговори момъкът.

Тогава старецът го прие и му предостави възможност да отдъхне. После каза на момъка:

-              Имаш ли някаква работа някъде?

-              Не - отговори момъкът. - Бих искал да остана тук.

Като чу това, старецът го остави при себе си.

А сам старецът живееше в блудство и с него живееше една жена. И ето, веднъж той каза на момъка:

-              Ако търсиш духовна полза, иди в манастир, защото аз живея с жена.

-              Дали това ти е жена или сестра - отговори момъкът, - мен не ме касае. Ще ти служа, докато смъртта ни раздели.

Мина доста време, а момъкът все още безпрекословно служеше на стареца. Тогава старецът и жената си казват един на друг:

-              Не ни ли стига бремето, което вече тегне върху ни, ами да отговаряме и за душата на този момък! Да си тръгнем оттук, а килията ще оставим на него.

Събраха каквото можаха от покъщнината си и казват на момъка:

-              Отиваме да се помолим, а ти пази килията.

Но не бяха успели да отидат далеч, когато момъкът се досети за замисъла им и тичешком ги догони. Като го видяха, те се смутиха и казаха:

-              Докога ще ни бъдеш за осъждане? Имаш си килия - живей в нея и внимавай в себе си.

-              Не съм дошъл заради килията - отговори братът, - а за да ви служа.

Щом чуха това, и монахът, и жената се съкрушиха и решиха да се покаят пред Бога. И жената отиде в манастир, а старецът се върна в килията си. Така чрез търпението на брата бяха спасени и той, и тя.

Обърни внимание, че старецът, макар като човек да бе изпитал падение, все пак бе духовен човек и познаваше законите на духовния живот. Не започна открито да пъди момъка, макар да не желаеше да приема при себе си нов заселник. Напротив, остави го за кратко при себе си. И щом видя, че той не се готви да си тръгва, доброволно го прие при себе си, като пратен свише. Старецът се боеше да не съгреши пред Бога, Който бе довел момъка при него, пред Този, Който каза: който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън (Йоан. 6:37). И когато момъкът издържа много време при него и безропотно изпълняваше служението, той пак не дръзна да го изпъди - по същата причина. Предпочете сам да напусне килията, пред това несправедливо да изпъди от нея този, който дойде и живее в нея по Божий Промисъл. Нека и ние неизменно спазваме този закон.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 87861
Постинги: 468
Коментари: 0
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930