На тези, в които любовта към благочестието току-що се събужда, пътят към добродетелта им се струва тежък и скръбен. Но то не е защото той наистина е такъв, а защото човешката природа от младенчество е свикнала с всякакъв вид наслаждения. А на тези, които са успели да изминат този път дори само наполовина, той им изглежда приятен и много лек. Защото, ако подчиним лошото на добър навик, под влияние на доброто то ще изчезне веднага след спомена за низките страсти. А после душата винаги ще шества с радост по пътя на добродетелта. Затова Г оспод, когато ни завежда до пътя на спасението, казва: „Колко тесни са вратата и стеснен е пътят, водещ към Царството, и малцина вървят по него“ (ср. Мат. 7:13-14). А на тези, които от цялото си сърце желаят да се обърнат към изпълняване на Христовите заповеди, Той казва: игото Ми е благо, и бремето Ми леко (Мат. 11:30).

Затова в началото на подвига трябва да принуждаваме волята си към изпълняване на светите Му заповеди. А тогава благият Господ ще види по стремежите и трудовете ни, че от цялата си душа желаем да служим на славните Му заповеди, и ще ни спусне светата Си воля. Сам Господ ще насочи волята ни към това, непрекъснато и с искрена радост да вършим добро. И именно тогава действително ще почувстваме, че Бог пробужда у нас и стремежа, и действията, угодни Нему.