Един брат бе гладен още от сутринта. Бореше се с помисъла си и реши да не яде, докато не настане третият час. Настъпи третият час и той пак се въздържа от храна, и реши да не яде, докато не настъпи шестият час. Дойде и шестият час. Той накисна хляб във вода и каза на помисъла: “Да изчакаме до деветия час”.Настъпи деветият час и той се помоли. И видя как бесовското действие излиза като дим от ръкоделието и се вдига във въздуха. И гладът му тозчас изчезна.

 / СЛЕДВА /