Разсъждение

Видение на св. Андрей: Не само апостол Павел е бил възнесен в рая и е чул неизказани думи (II Кор. 12: 4). След апостол Павел, през 850 г. това се случило и със св. Андрей. Една зимна нощ Андрей лежал на бунището между две кучета, за да стопли премръзналото си тяло. Тогава му се явил ангел Божий и го възнесъл в Рая (с тяло ли или без тяло, това и Андрей не можал да каже), две седмици го държал в небесния свят и го завел до третото небе. „Видях себе си облечен в пресветла одежда, сякаш изтъкана от светкавица, с венец от цветя на главата ми и препасан с царски пояс, и твърде много се радвах на тези красоти, и се удивлявах с ума и сърцето си на неизказаната хубост на Божия Рай, ходих из него и се веселях…“. След това Андрей описва как видял Христа Господа: „Като че ли огнена ръка дръпна завеса и видях моя Господ, както някога [го видял] пророк Исая, седейки на висок и превисок престол, а серафимите стояха около Него. Беше облечен в червена одежда[1]. Лицето Му бе пресветло, а очите с голяма любов гледаха към мен. Като го видях, паднах ничком пред Него, кланяйки се на сияйния и страшен престол на Неговата слава. Каква радост ме обзе, като видях Неговото лице, не може да се изкаже; и сега, като си спомням за това видение, се изпълвам с неизказана радост. И чух моя премилосърден Творец да ми казва с пресладките Си уста три слова, които толкова усладиха сърцето ми и разпалиха любов към Него, та се топях като восък от духовна топлина…“. Свети Андрей пожелал да види и Пресвета Богородица, но му било казано, че в този момент Тя не е на небето, а е слязла на земята да помага на бедните и да утешава нещастните.

БЕСЕДА за полезния гняв 

Като се гневите, не съгрешавайте (Пс. 4 : 5).

Гневете се, братя, на себе си, и повече не грешете. Гневете се на своите грехове, на помислите и делата, и повече не грешете. Гневете се на сатаната, бащата на лъжата, и не изпълнявайте повече волята му. Гневете се на греха в света и на охулването на Божията Църква от безбожниците, но се пазете да не би да лекувате греха с грях. Гневете се и на вашите приятели, но се гневете с намерението да ги изправите, а не да ги озлобите повече. Гневът на приятел към приятел и на родители към техните деца – какво говоря? –  и на Бога към хората – не е буря, която изкоренява дървото, а вятър, който укрепява дървото и събаря от него гнилите плодове, та здравите плодове да станат още по-добри и хубави. Но гневът ти да е с мярка, та да е лековит, а не отровен. А за да има мярка в греха ти, дръж Бога пред себе си. Гневът не може да има по-яка стена и преграда от Бога. Всеки друг гняв, който не е в името Божие и Божията правда, е грях. Не се гневи напразно, а се гневи на онова, на което и Бог се гневи. Ако твоята воля е утвърдена в Божия закон, ти винаги ще се гневиш, дето трябва и колкото трябва. Всичко това не може да се изкаже [само] с думи, нито пък да се обясни на невежия. О, мои братя, виждате ли как в нашите души са положени различни сили, които човек може да употреби със свободната си воля и за живот, и за смърт. Гневът, сам по себе си, не бива да се препоръчва. Вижте, каква дивна гледка – колкото повече човек се учи да се гневи на себе си, по-малко се гневи на другите. Защото, когато е зает със своите слабости, той не вижда чуждите, или и да ги вижда, е снизходителен.

О, Господи едничък праведни, дай ни да помним за Деня на праведния Твой гняв, та да се запазим от душевен грях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – риза (бел. прев.).