Монахът трябва с голямо внимание да пази сърцето и сетивата си. Защото през настоящия живот водим голяма война, а врагът е свиреп и най-вече към тези, които участват в сражението. Той обикаля и търси - по думите на Писанието - кого да погълне (1 Петр. 5:8), и е нужно да му се противопоставяме с мъжество и да просим помощ свише. А ако някой е сключил мир със страстите, как да воюва с тях, щом вече е станал роб на удоволствията и редовно плаща данък на тиранина? Защото, където има вражда, има и борба. Където има борба, има и подвиг. А където има подвиг, има и награда. Така че, ако някой иска да се освободи от горчивото робство, нека започне да се бори с врага. Защото и светиите достигнаха небесните блага едва след като го победиха.

Но може би някой ще попита:

Ти каза, че където има вражда със страстта, може да има и борба с нея. Тогава защо, както виждаме, срамните страсти толкова силно нападат сладост­растниците, че даже не им позволяват да се покаят?

На това бих отговорил така:

Не мисля, скъпи брате, че такава борба свидетелства за добродетел и за това, че е налице съпротива срещу поробителите. По-скоро обратното, това говори за пълно поробване от страна на страстта и за любов към нея. Затова в тези хора няма даже намерение да въстанат срещу врага. На бойното поле не може да има никакви съглашателства. А що се отнася до тези, които сами са се предали на волята на врага и са станали роби на страстите, то нима това може да бъде наречено истинска борба? Дори и да търпят борба, то не е защото са борци за добродетел и досаждат на врага, а поради жестокостта на този, който ги е оковал във веригите на беззаконието. И това е с цел да свикнат постоянно да плащат дан и даже да не могат да си вдигнат главите от правенето на тухли (робския труд) на срамните страсти, на които сами, по своя воля, са се предали в робство.

Ненапразно е казано: от когото някой бъде победен, от него бива и поробен (2 Петр. 2:19). А подобни хора не правят това насила, против волята си, напротив, даже сами плащат за това, да постъпват по волята на този, който ги е измамил. И понеже те самите се стремят към злото, то в тях не се забелязва никакъв стремеж, въздържаност или боязън да не паднат отново.

Но не такава е борбата при тези, които се подвизават. Когато настъпват срещу тях, те отблъскват нападението, и ако ги обгаря огън, го търпят. И даже ако е налице повод за грях, те поради страх Божий се отвръщат от него. А дори някой от тях да стъпи накриво, съвсем скоро се изправя.

Защото, който е поробен от варвари, озовал се е под властта на тиранин и се радва на победите на новите си господари, той и без никакви окови и затвор охотно ще остане при враговете си, ще се сражава на тяхна страна и даже ще стане съгледвач сред съотечествениците си. Но тези, за които робството, в което са попаднали, е непоносимо, за които животът на варварите и беззаконните им нрави са отвратителни, се стремят по най-бързия начин да избягат от тях. Изчакват часа, в който ще могат благополучно да се върнат при близките си и да придобият предишната свобода, надяват се, че съотечествениците им ще им се притекат на помощ. И веднага щом се измъкнат от ръцете на враговете, начаса излизат на война против тях, сражават се за съотечествениците си и заедно с тях побеждават противника.

Затова тези, които искат да се освободят от горчивото робство на врага, трябва да въстанат против властта му и да започнат явна война срещу него, като с мъжество в сърцето му кажат думите на момците: „Нека ти е известно, дяволе, че нито гласа ти ще послушаме, нито на волята ти ще угаждаме“ (срв. Дан. 3:18).

Освен това, подвизавайки се, трябва да призовават Божията помощ и като същите момци да казват на Бога: Господи, сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице. Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост; избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи, та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши, за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена (Дан. 3:41-45). И нека тиранинът обе­зумее от злоба, нека разпали пещта на пожеланията седем пъти по-силно - да дерзаят всички, които се надяват на Господа! (ср. Пс. 30:25) Защото жарта на пещта скоро ще се превърне в прохладен вятър и тиранинът, от когото преди са се боели, сам ще се бои даже от сянката им - толкова силна ще бъде помощта, дадена им свише.