Как се получава така, че тези, които живеят в света, не спазват пост, пренебрегват молитвата, не посещават бдения, насищат се с всякаква храна, да­ват и вземат каквото искат, нападат се един друг, през по-голямата част от деня се занимават само с това да дават клетвени обещания и да не ги изпълняват... И при все това не падат, даже не казват: „Съгрешихме“, и не се отстраняват от човешкото общество. Докато ние, монасите, прекарваме цялото си време в пости, бдения, поклони, сухоядене, лишаваме се от всякакво утешение на плътта... И при все това скърбим, плачем и казваме, че сме погинали и виновни за геената огнена?

Старецът тежко въздъхна и рече:

Вярно каза, брате, че в света хората не падат. Защото, след като са паднали само веднъж, и то по най-страшния и тежък възможен начин, вече не могат да станат, а няма накъде повече да падат. Остават в предишното си паднало състояние, не разбирайки съвършено нищо, и дори не знаят, че са паднали, и каква нужда има дяволът да воюва е тези, които постоянно лежат на земята? Монасите пък се опълчват открито против врага и постоянно се сражават с него. Затова ту побеждават, ту биват побеждавани. И не се уморяват да падат и да стават, да нападат и да отстъпват, да нанасят удари и да поемат такива, докато чрез Божията благодат не надделеят и не закалят всичко слабо и немощно, каквото е имало в тях. И тогава ще се помирят съвършено с Бога и ще намерят покой, постоянно наслаждавайки се на мира и радостта Му.