Един старец разказа, как един брат девет години бил изкушаван от помисъл. И от предпазливост се самоосъждал, казвайки: „Погубих си душата“, и считал, че сам е виновен за помисъла си. Но след това не издържал и се отчаял, макар да не би следвало. Тогава си казал:

-                     Щом вече съм погинал, ще ида в света.

И когато вече решил и тръгнал, по пътя чул глас: „Деветте години, през които търпя изкушение, ти спечелиха венци. Така че се върни на мястото си и Аз ще те успокоя от помисли“. И щом се върнал, братът придобил покой. Оттук се вижда, че именно борбите дават венци.