Из житието на преподобни Алипий
Мълвата правеше великия Алипий известен навсякъде и мнозина, не само мъже, но и жени, се обръщаха към покаяние. А понеже броят им вече нарасна, той построи две сгради на разстояние една от друга, в които настани поотделно едните и другите. При това даде на подвижничките правило, или по-точно даже заповед, никога да не се показват пред очите на лица от мъжки пол и никога да не ги гледат. И те толкова строго спазваха тази заповед, че макар светият неведнъж да им позволяваше да се видят с родителите си, било по повод на смърт, било поради други обстоятелства, те винаги отказваха. С това желаеха да покажат, че заповедта на духовния отец е по-важна от нуждите на естеството.
Случи се така, че и майката на преподобния живееше заедно с тях. Тя спазваше същото правило, което всички спазваха, но не искаше да приеме монашески образ като тях, макар, както вече бе казано, да бе жена с удивителна добродетел. Напротив, на многобройните молби от страна на сина си отговаряше с отказ, казвайки, че между прислужница и монахиня няма разлика. Но едно божествено съновидение я убеди в обратното и тя сама започна горещо да моли сина си за това.
А и се присъни, че чува как тези свети жени пеят в строен хор. Възрадва се духом и пожела да влезе в дома, откъдето се чуваше чудният хор, за да се присъедини към него и да стане една от пеещите. Но този, който стоеше на входа, не и позволи да влезе и каза, че на Божиите отроковици не им прилича да общуват с нея, ако не е приела същия образ като тях. Тогава я обзе смут и тя се събуди.
Веднага отиде при светия, разказа му видението си и започна да го моли за това, от което преди с такова упорство се бе отказвала.
Така, като прие монашество, тя се присъедини към тези, на които и дотогава приличаше по начин на живот. А сега, след като пося толкова много семена на праведност, с радост жъне плодове на безсмъртие.