Разсъждение

Притча за Пречистата Дева Мария. Тя заченала Господ Иисус в петък, както в петък били и Неговите страданията, а Го родила в неделния ден. В неделния ден Господ казал:  Да бъде светлина ( Бит.1, 3); в неделния ден паднала мана от небето; в него ден се родил Спасителят Господ, и в този ден бил кръстен на Иордан. Във Витлеем по това време живеела старицата Саломия – сродница на Иосиф и Мария. Тя не могла да приеме роднините си да отседнат при себе си, но ги посетила в овчарската пещера. Когато Пресвета Дева непорочно родила Спасителя Господ, дошла тази Саломия на посещение и се учудила, как такава млада Девица е могла да роди без бабина помощ, та и Младенеца да повие, а и да стои на нозете си. Като обяснили на Саломия, че това раждане е от Бога, а не от човек, че е нетленно и безболезнено, и че Девата - майка е останала Дева и след раждането, каквато била и преди раждането, Саломия не искала да повярва. Протегнала ръка, по обичая на бабите , към тялото на Пречистата Дева, за да се увери дали това е наистина така. Но за нейното неверие и дързост я постигнало наказание; ръката и се схванала и изсъхнала. Бабата твърде много се уплашила от чудото и се натъжила за изсъхването на ръката си. Но после, като се докоснала с ръка до божествения Младенец, ръката и оздравяла и си станала каквато била. Така Саломия повярвала за девството на Пречистата Дева Мария и в божеството Христово. След 40 дена, по обичая, когато Пречистата Дева с Младенеца, отишла в Иерусалимския храм, първосвещеник Захарий, я поставил на мястото отредено за девойки. Фарисеите и свещениците възнегодували за това и искали да я отведат на мястото отредено за жени, но прозорливият Захарий не позволил твърдейки, че Тя е Девица, макар и да е родила. Затова еврейските свещеници намразили Захария, и настоявали пред Ирод той да бъде убит. Веднага след напускането на храма, Богородица и Иосиф се отдалечили в Назарет, а после и в Египет.

БЕСЕДА за Пресвета Дева Богородица

 И на сама тебе меч ще прониже душата ( Лк.2, 35)

Кой може, даже и приблизително да се сравни с Господа в търпеливото носене на страданията на земята, така както Неговата Пресвета Богоматер?  Старецът Симеон, украсен с белите си коси като бял лебед, пророчески провидял нейните скърби в бъдещето, и сравнил тези скърби с пробождащ душата меч. Един меч пронизал душата и, когато праведния Иосиф се усъмнил [в нейната чистота], когато била непразна, втори – когато трябвало да бяга от Иродовия меч в Египет, трети, и четвърти, и десети, и много и много пъти, когато виждала ненавистта и интригите на еврейските първенци против Нейния Син, всеки ден по време на Неговите проповеди и чудесните дела между хората. Но най-острият меч пронизал душата и, когато стояла под Кръста на Своя Син и Господ. Този меч провидял и предсказал светият старец Симеон. Величествено и вълнуващо е нейното мълчание, с което, като със завеса покривала всички скърби и всички рани на Своето сърце. В здрача на всички тези многобройни рани, натрупани в Нейното сърце е светило кандилото на вярата и надеждата в Бога и предаността и към Бога. Ненадмината в благородството рабиня Господня! Тя, ясно видяла Себе Си в Божия план за спасение на хората; Тя била чела в пророците за Себе Си; Тя е разговаря с ангелите - Божиите вестители. Затова всичко каквото я сполетявало, радост или мъка, Тя знаела че идва от Бога, Тя никога не се възторгвала в радостта, нито роптаела в скърбите. Мълчала и всичко слагала в Своето сърце.

О, Пресвета Дево Богородице, погни и на нас, та подобно на Тебе да бъдем покорни на волята Божия. На Твоя Син и Господ, чрез Тебе [въздаваме] слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски