Разсъждение

Ако си корумпиран, значи не си християнин. Православните отци на Църквата не са позволявали нито да бъдат подкупвани, нито да бъдат заплашвани. Вземането на подкуп заради верски истини е равносилно на Иудиното предателство към Христа за пари; такъв подкуп е бил свойствен само за някои еретици. Цар Анастасий паднал в Евтихиевата ерес, въстанал против определенията на IV-ия вселенски събор в Халкидон и искал да обезсили тези определения. За да спечели известните представители на Църквата на своя страна, той започнал да им праща разни подаръци. Св. Теодосий бил пръв по известност в Палестина. Нему царят изпратил като подарък 30 литра[1] злато, уж за потребностите на манастира. Теодосий веднага разбрал, че с това царят иска да го подкупи. Но как мъдро постъпил Божият светия! Не искал да задържи парите за манастира, въпреки голямата нужда, нито искал да ги върне на царя, та да не би царят да се озлоби още повече срещу Православието, а веднага, от името на царя, раздал всичкото злато на сиромасите, та с тази милостиня да подкрепи своята молитва за поправянето на царя и връщането му на правия път.

БЕСЕДА за постепенността в духовното развитие

А твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло (Евр.  5: 14).

Онези, които се хранят с млечна храна, със сетивното си разсъждение не могат лесно да различат доброто от злото. Те обикновено достигат до заключението, че всички вери са еднакво ценни; че грехът е необходима сянка на добродетелта; че злото е неразделен спътник на доброто. До такива погрешни заключения истинският християнин не може да достигне. Защото истинският християнин е зрял човек, който не се храни с млечна храна, който не се доверява на чувствата, който размишлява много тънко и прави тънка разлика между онова, което е, и онова, което става. На християнина, наистина, са му дадени ясни указания в Божието Откровение за разпознаване на доброто и злото, но и за него все пак е необходимо продължително и трудно учение, та като съвършен да може постоянно да разбира какво е добро и какво зло. Това негово знание трябва да премине в усет, за да е надеждно и безпогрешно. И доброто, и злото желаят да се докоснат до човешкото сърце. Затова човек трябва да е обучен, та веднага да познава какво се случва[2], както с езика веднага се усеща соленото и безсолното, сладкото и горчивото. Да се трудим, братя, всеки ден да учим[3] своето сърце да може винаги да различава доброто от злото. Всичко, което ни се случва, ни поставя въпроса – какво е добро и какво зло? Всъщност, всичко което ни се случва, се случва с нас само за да можем да разпознаем доброто и да изберем доброто. По сто пъти на ден сме изправени пред такова изпитание. Който има очи да гледа – нека гледа.

О, Господи човеколюбиви, стопли нашето сърце с доброто , което от Тебе идва. Господи, дай ни мъдрост да различаваме доброто от злото. Заради Твоята слава, Човеколюбче, и заради нашето спасение ни укрепи, Владико, та завинаги да прегънем доброто и отхвърлим злото. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Древна мярка. Различаваща се и географски и времево. Иде реч за голямо количество злато (бел. прев.).

[2] В ориг. – приближава (бел. прев.).

[3] В ориг. – изостряме (бел. прев.).