Наближава времето великият пост. Той се предхожда от три подготвителни седмици: на Митаря и Фарисея, на Блудния син и неделя Месопусна (на Страшния съд).

В първата от тия седмици, която празнуваме днес, св. Църква ни предлага за поука и душеспасителни размишления евангелската притча за Митаря и Фарисея (Лук. 18:10-14), която се чете на св. Литургия.

А защо ли тъкмо тоя ден ни се предлага именно тая притча? Ето защо:

Грехопадението на нашите прародители бе подбудено от г о р д о с т, проявена от желанието им да станат равни на Бога. Така гордостта стана начало и причина за всички беди и злини в света. Затова пък изправлението на човека чрез покаянието трябва да започне с противоположната на гордостта проява - с м и р е н и е т о. Колко гибелна е гордостта и колко спасително е смирението, ясно и убедително е показано в притчата за Митаря и Фарисея.

В лицето на гордия фарисей виждаме човек, който самодоволно изтъква пред Бога своята законническа праведност и който осъжда другите, считайки ги по-долу от себе си. Бог обаче не приема такава надменна молитва, защото Той се противи на гордите (Иак. 4:6) и благосклонно гледа на смирените и съкрушените духом (Ис. 66:2). В лицето на митаря пък виждаме един искрено каещ се грешник. Митарят дори не смеел и да погледне към небето, а само се биел в гърди и казвал: "Боже, бъди милостив към мене грешния!" И колкото повече се биел в гърди, толкова по-силно хлопал на вратите на Божието милосърдие. Бог се откликнал на покайната молитва на митаря и затова той излязъл от храма повече оправдан отколкото фарисея. "Понеже, заключава Христос, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лук. 18:14).

Пример на голямо смирение ни даде Сам Господ Иисус, Който, бидейки Бог, прие образ на раб, роди се в пещера, бе положен в ясли, израсна и живя в дома на скромен дърводелец, често нямаше дори где глава да подслони, уми нозете на учениците Си и най-сетне заради нас и заради нашето спасение драговолно се предаде на смърт и то смърт кръстна (Фил. 2:8). Той следователно можеше да каже: "Пример ви дадох" (Иоана 13:15); "поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце" (Мат. 11:29).

Триодът започва с увещателната песен: "Не по фарисейски да се молим, братя! Защото, който превъзнася себе си, ще бъде смирен. Нека се смирим пред Бога и, постейки, подобно на Митаря да викаме: "Боже, очисти нас грешните!" (Първа стихира на "Господи, воззвах" в неделята на Митаря и Фарисея). А в неделните дни на утрената през Великия пост, почвайки от днес, се пеят дивните и затрогващи покайни песнопения: "Отвори ми вратите на покаянието, Подателю на живота...!", "Богородице, насочи ме по пътеките на спасението...!" и "Като си спомня множеството мои тежки грехове, които аз - окаяният, извърших, треперя от страшния ден на съда".

И така, днес ние сме изправени пред вратите на покаянието.  Да започнем, прочее, предстоящото нам спасително великопостно поприще със смирението на митаря, за да получим и ние като него оправдание и да се удостоим да влезем в божествения чертог на небесния Жених Господа Иисуса, Комуто да бъде чест и слава во веки! А м и н!

Из Синаксара