Получих твоето писмо. В него потвърждаваш публикуваното във вестни­ците съобщение, че няма да празнуваш вашата кръстна слава поради траур в семейството. През цялото време споделях от все сърце скръбта ти и пак казвам: Бог да прости твоя честит син. Ти оставаш и по-нататък с тази своя едничка скръб, а мене обремени с два нови повода за печал: първо, че не празнуваш вашата слава и второ, че обявяваш това във вестниците. Пет­десет хиляди души ще прочетат, че този и този сърбин, професор, няма да празнува своята слава. Няма ли това да послужи за съблазън на мнозина? Поне да беше премълчал. Или да беше известил само приятелите си, кои­то те посещават за славата. Защо целият свят трябва да се препъва в този камък - пропуска да извършиш своя религиозен и морален дълг? Нима не виждаш, че твоят фамилен светец св. Георги те изобличава? Подтикнал те е да обявиш пред всички своя грях към него. Защото всеки грях ще стане явен.

Но преди всичко - защо не отбелязваш славата си? Поради траур! Нима трябва да прославяме Бога само тогава, когато сме весели и преуспяващи? Нашите предци ни дават друг пример. Цар Лазар отпразнувал славата на своя светец в навечерието на Косовското поражение. Тодор войвода славил своя покровител св. Георги в тъмницата сред затворниците. Неговата съпру­га била в дълбока скръб и въпреки това пак празнувала семейната им слава и посрещала гости. Такъв пример ни дава нашият народ и до ден днешен. По време на войната сръбските войници извършвали своите слави в окопи­те, пълни с вода и мъртъвци. Онова, което ще ти разкажа сега, прилича на приказка, но е самата истина.

В деня на своята кръстна слава един войник в окопа запалил свещ и я сложил върху челото на загиналия си другар, чието мъртво тяло лежало до него. Поставил на гърдите му хляб и вино. А той, гологлав, продължил да стреля, изпълнявайки заповедта.

- Какво е това? - попитал го командирът.

- Имам слава, господине!... и рекох, нека в същото време тя бъде и по­мен за моя земляк - ето, той ми служи за трапеза в тази кал.

Свещ, хляб, вино и непокрита глава! Разбираш ли това? Четири символа: светлината на вярата, зависимостта от Бога, любовта Божия и молитвата към Него. Именно това е важното при извършването на кръстните слави. Нима ти не си в състояние да покажеш тези четири неща в деня на твоята слава? Или мислиш, че в твоя дом, от който преди няколко седмици е из­несен един мъртвец, има повече мъка, отколкото в окопа, пълен с трупове, кръвта по които още не е изсъхнала?

Съвсем нелогично е да не се отбелязва слава с оправдание за траур. Точно тогава, когато сме в скръб и мъка, трябва с още по-голямо усърдие да прибягваме в молитва към Божиите светци. Тогава те, по-точно Бог чрез тях, в по-голяма степен и по-бързо ни помага. А когато всичко ни е наред и е по наше желание, тогава Божията помощ остава по незабележима. Защото вече имаме това, което желаем.

Аз вярвам напълно, че св. Георги се е явил на Тодор войвода в тъмни­цата и го е извел оттам. Има много примери за това, как онези, които са прославяли Бога и своя светец в беда, бързо са намирали спасение от нея. И Светото Писание потвърждава това. Прочети как апостолите Павел и Сила са славили Бога в тъмницата и как в този час земята се разтресла, тъмницата се отворила, а оковите паднали от нозете на затворниците (Деян. 16:25).

Твърдя, че изоставянето на кръстната слава идва от объркване на по­нятията. Не отбелязват своята слава по време на скръб само онези, които смятат, че тя е някакво веселие като сватбата. Но ти като учен човек трябва да знаеш, и другите да учиш: ако по време на траур не се прави сватба, слава се прави и при скръб. И дори особено тогава.

Бог да ти даде мир и утеха!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !