Имаш всичко, само не и мир. Всичко би дал за него, но душевният мир бяга от теб. Смут царува в душата ти още от военните години. Мислиш и премисляш: стрелял си по време на сраженията; може да си убил някого.  Може сега някоя майка да скърби за своя единствен син, а заедно с нея съ­пругата и децата му, братята и сестрите му. Може да проклинат убиеца му, а убиецът да си ти. Кой знае какво може да постигне теб и децата ти. Ето с  такива мисли лягаш и ставаш, с такива мисли живееш и работиш. Безпокой­ство и страх терзаят душата ти.

Нима не чуваш на всяко богослужение несравнимия благослов на Божи­ята Църква: „Мир на всички! Мир на всички!" Има ли някой извън Църквата, който да изговаря тези чудни думи: „Мир на всички!" И то с такава топлота и с такова дълбоко, всеобхватно значение? Мир политически и мир граждан­ски, мир външен и вътрешен, мир между хората и между народите, мир с Бога и със съвестта, мир с хвалители и с гонители, с живота и със смъртта, със земята и с небето. С една дума –„мир, който надвишава всеки ум” (Фил. 4:7). Такъв мир проповядва Църквата на всички човешки синове по цялата земя. Един християнски поет казва:

„Но щом животът те измъчи, ума, сърцето ти смути, щом да роптаеш те научи и вярата ти угаси -тогава със горещи сълзи пред кръста на Христос падни и мир ще имаш с Небесата, със хората и себе си дори”.

(Никитин, „Молитвата на детето")

Поклони се на Господа Иисуса, Княза на мира; прегърни Неговите окървавени нозе и ще намериш отново мир. „Защото Той е нашият мир” (Еф. 2:14). И когато Църквата казва: „Мир на всички!", все едно че казва: Христос на всички! Христос с всички! Христос във всички! Амин!

Нека Христос, твоят мир, бъде с теб и в теб!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !