Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2018 06:28 - ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ФЕВРУАРИ
Автор: savaarhimandrit Категория: Други   
Прочетен: 327 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Наложи на себе си някаква епитимия за греховете на другите хора. Ако някого си осъдил или наказал, наложи и на себе си някаква епитимия. Това е угодно Богу. Тази тайна са я знаели светиите, които осъждали себе си заради греховете на другите хора. Тази тайна прозрели даже и нехристиянските народи. В Китай имало такъв обичай – когато палачът посичал злосторника, осъден на смърт, отивал при съдията и му известявал, че присъдата е изпълнена. Съдията му давал една сребърна монета, затуй, че е убил злосторника, и нареждал да му ударят 40 тояги, затова, дето е убил човек. Християнските светии дълбоко разбирали тайната на греха и хорската неправда. Всеки човешки грях имал за тях толкова дълга история, колкото е разстоянието от нас до Адам.

 

БЕСЕДА за щастието на малкия Закхей

 

Днес стана спасение на тоя дом (Лк. 19: 9).

 

Тъй казал Онзи, Чиито слова са живот и радост, и обновление на праведниците. Както почернялата гора се облича в зеленина и цвят от пролетния дъх, така и всеки човек, колкото и да е изсъхнал и почернен от греховете, се освежава и подмладява от присъствието Христово. Защото Христовото присъствие е като присъствие на благоуханен и животворен балсам, който възвръща здравето, умножава живота, дава благоухание на душите, на мислите и думите, с една дума – отдалечаването от Христа означава тление и смърт, а Неговото присъствие значи спасение и живот.                                                                                                                                                                                                                                                    Днес стана спасение на тоя дом, казал Господ, влизайки в дома на грешния Закхей. Христос бил спасението, което дошло, а Закхей бил домът, в който Той дошъл. Всеки от нас, братя, е дом, в който обитава грехът, докато Христос е далече, и в който идва спасението, когато Христос се приближи. Дали Христос ще се приближи отново до моя и твоя дом, това зависи от нас. Виж, Той не е влязъл самоволно дори в къщата на грешния Закхей, а като най-скъп гост. Малкият Закхей се покачил на дървото само за да види с очите си Господа Иисуса. Той, значи, Го е търсел, той Го е желаел. И ние трябва да Го търсим, за да го намерим, та като Го търсим и желаем, сам Той да се приближи към нас и високо да се издигнем с духа си, та да срещнем Неговия поглед. Така Той ще посети нашия дом, както е посетил и Закхеевия дом. А с Него ще дойде и спасението.

Приближи се към нас о, Господи, приближи се и ни донеси спасение. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765188
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031