Разсъждение

Монасите попитали великия авва Исхирион:                                                                                                             
 – Какво изпълнихме ние?                                                                                                                          

– Ние изпълнихме Божиите заповеди. – отговорил Исхирион.                                                                           
  – А какво ще направят онези, които дойдат след нас?                                                                             

– Те ще направят същото, което правим ние, само че наполовина.                                                       

– А онези след тях?                                                                                                                     – Те при свършека на света не ще изпълняват никакъв монашески подвиг, но тях ще ги постигнат такива напасти и такива изкушения, та чрез понасянето на тези напасти и изкушения в Царството Божие те ще са по-високо от нас и от нашите отци.

БЕСЕДА за смъртта като за заспиване

Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя (Иоан. 11: 11).

Господарят на живота нарича смъртта заспиване. О, каква неизказана утеха за нас! О, каква сладка новост за света! Смъртта на тялото, следователно, не означава унищожаване на човека, а само заспиване, от което може да го пробуди Онзи, Който и първата прашинка е пробудил за живот чрез Своето Слово. И когато Господ извикал: Лазаре!, човекът се пробудил и оживял. Господ знае името на всекиго от нас. Щом Адам знаел името на всяко творение Божие, как Господ не би знаел всекиго от нас по име! Той не само ни знае, но ни и вика по име. О, сладостен и животворен глас на Единствения Човеколюбец! Този глас може и от камъните да направи синове Божии! Как тогава да не ни разбуди от греховния сън! Някой си човек вдигнал камък, за да убие брата си. В този момент му се сторило, че чул гласа на майка си, която го викала по име. Само като чул гласа на майка си и ръката му затреперила. Той изпуснал камъка и се засрамил от греховното си намерение. Майчиният глас го пробудил от греховната смърт. А щом майчиният глас спасява и разбужда от смъртта, то колко повече пък гласът на Спасителя и Животодавеца! Който и да бил мъртъв само по тяло, като бивал повикан от Господ, всеки се събуждал и ставал. Но не всички с умрели души се пробудили и станали, когато Господ ги повикал. Защото за това пробуждане и за това възкресение е потребно и съгласието на волята на умрелия! Иудо, с целуване ли [Ме] предаваш? Тъй казал животворният глас, но мъртвецът останал мъртвец и грешникът не се пробудил. Савле, Савле, що Ме гониш? – извикал същият животворен глас и заспалият в грехове се събудил, и мъртвият оживял. Наистина греховният сън е по-дълбок от смъртта и заспалият не се събужда лесно.

Господи сладки, пробуди ни от греховния сън, пробуди ни, Господи! На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски