ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ФЕВРУАРИ
Разсъждение
Св. Петър Дамаскин пише за общите и частните Божии дарове и казва: „Общите дарове са четирите стихии и всичко, което произлиза от тях, както и всички дивни и страшни Божии дела, изложени в Божественото Писание. А частни са онези, които Бог дава на всеки човек поотделно; било богатство, заради милостинята, или бедност заради търпението с благодарност; било власт заради правосъдието и утвърждаване на добродетелите; или подчинение и робство, заради скорошното спасение на душата; или здраве, заради помощта на слабите; или болест, заради венеца на търпението; било разум и знание, заради придобиването на добродетелите; или слабост и неумение, заради покорно смирение… Всичко това, макар и да изглежда противоположно едно на друго, все пак, по предназначението си е твърде добро“. В заключение ни учи, че сме длъжни да благодарим Богу за всички дарования, а с търпение и надежда да понасяме всички страдания и нещастия. Защото всичко, което Бог ни дава или допуска, е за наша полза и спасение.
БЕСЕДА за Словото Божие, Което е по-силно от смъртта
Който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки (Иоан. 8: 52).
Ако свещта гори в стаята, няма да е тъмно, докато свещта гори и свети. Ако храната се осоли, се запазва от развала. Ако някой пази в себе си Христовите слова, той има в себе си и сол, и светлина, и животът пребивава в него. Такава душа няма да потъмнее в този живот, нито ще вкуси тлението на смъртта. Който пази в себе си Христовите слова, него Христовите слова го пазят; поддържат го отвътре, хранят го, и го осветяват, и го оживотворяват. В тяло или извън тяло той се чувства еднакво жив от Христовите слова. Смъртта може да раздели душата му от тялото, ала не и от Христа, т.е. от безсмъртния вечен живот. Смъртта на тялото само дава на живоносната му душа свободен полет в прегръдката на обичания Христос Животодавеца. Какво означава, братя, пазенето на Христовите слова в себе си? Това означава – първо – да насочваме своя ум да мисли за тях; второ – да възпитаваме сърцето си да ги обича; трето – да впрягаме волята си за изпълнението им на дело; и четвърто – да заставим езика си, когато е необходимо, да ги изповядва явно. С една дума – пазенето на Словото Христово означава да се изпълним с Него и да Го изпълняваме. Който тъй пази Словото Христово, наистина, няма да вкуси смърт вовеки.
О, Господи наш, Господи силни, по-силни от смъртта, дарувай ни сила и разум да опазим Твоите свети Слова докрай. Да не вкусим смърт и смъртта да не ни погълне – да не се допре тлението до нашите души. Всемилостиви Господи, бъди милостив към нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ПАСХАТА-ОТ 3 АПРИЛ 2015
ЗА ЖЕНИТЕ - СТИХОВЕ, ПЕСНИ, ВИД...