Разсъждение

Душевният мир е драгоценен за всеки човек. При всички онези, които са придобили душевен мир, тялото може да бъде постоянно в движение, в работа, в мъки, но тяхната душа, прилепнала към Бога, винаги остава в непоколебим мир. Св. Серафим Саровски учи: „Трябва да се стараем по всякакъв начин да запазим душевен мир. Не се измъчвайте от обидите на хората. Затова е необходимо на всяка цена да се въздържаме от гняв и да бодърстваме (над самите себе си), и пазим ума и сърцето от непристойни движения… За опазване на душевния мир е необходимо също да се избягва осъждането на другите. Чрез неосъждане и мълчание може да се запази душевният мир. Когато човек се намира в такова състояние, той получава божествени откровения. За да се опази човек от осъждане на другите, трябва да бди над самия себе си; да не дръзва да приема от никого недуховни мисли и трябва да е за всичко (светско) мъртъв. Ние трябва неуморно да пазим своето сърце от непристойни мисли и впечатления (Притч. 4: 23). От непрестанното бдение над сърцето в сърцето се ражда чистота, в която се съзерцава Господ според вечната истина: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. (Мaт. 5: 48).

БЕСЕДА за верния народ и неверните старейшини

Кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи (Иоан 7: 31).

Господ Христос вършил чудесни дела пред всички и всички ги видели, но не всички повярвали. Народът видял Неговите чудеса и повярвал в Него. Слугите чули неговите слова и повярвали в Него. А водачите на народа и старейшините на слугите също видели чудесата, ала не повярвали в Него. И тъй, още тогава се изпълнили думите на Спасителя: А мнозина първи ще бъдат последни и последните – първи. Онези, които били първи по чест и по власт, били последни по вяра в Него; а онези, които били последни по чест и власт, били първи по вяра в Него. Защо народът и слугите повярвали, а князете и книжниците не повярвали? Затова, защото народът и слугите смятали себе си за незначителни и незнатни, те нямали лична гордост, нито пък завист към Христос. Народът и слугите гледали божествените чудеса без злоба и предразсъдък и слушали божествените думи, удивлявали се и се радвали. А князете и книжниците смятали себе си за първи в народа и в света, затова били изпълнени с гордост и завист, та не можели ни чудните дела да гледат, нито божествените слова да слушат без злоба и завист. Виждате ли, братя, как човек без смирение и скромност не може нито да познае истината, нито да се радва на истината? Виждате ли как горделивецът и завистникът не допускат даже Бога пред себе си? Също както някога сатаната!

Господи Иисусе, вечна Истино, очисти нашите сърца от гордост и завист, та да можем да видим Тебе и да ти се радваме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски