Разсъждение

С рядко безстрашие се отличавали иродиевите ради Христа. Блажени Николай тичал по улиците на Псков и се преструвал на луд, укорявал хората за техните тайни грехове и предсказвал какво ще им се случи. Когато цар Иван Грозни отишъл в Псков, целият град изпаднал в страх и ужас от страшния цар. Пред всеки дом бил поставен хляб и сол за „добре дошъл“ на царя, но народът не се появявал. Когато градоначалникът пред храма му поднесъл на подноса хляб и сол, царят отблъснал подноса, а хлябът и солта паднали на земята. Тогава пред царя се появил блажени Николай в дълга риза, опасан с въже, като дете яхнал тояга, и извикал: „Иванушка, Иванушка, яж хляб и сол, а не човешка кръв“. Войниците се спуснали да го заловят, но той побягнал и се скрил. Царят, като узнал за този блажен кой и какъв е, го посетил в неговата тясна килия. Било първата седмица на Великия пост. Чул, че царят идва да го посети, Николай намерил парче сурово месо, и когато царят влязъл в килията, Николай се поклонил и предложил на царя месото: „Яж, Иванушка, яж!“. Страшният цар отговорил сърдито: „Аз съм християнин и през поста не ям месо“. Тогава Божият човек бързо му отговорил: „Та ти постъпваш по-лошо; храниш се с човешко месо и кръв, забравяйки не само поста, ами и Бога!“. Този урок се запечатал в сърцето на царя и той, посрамен, веднага напуснал Псков, където си бил наумил да извърши голямо клане.

БЕСЕДА за душевната храна

Аз съм хлябът на живота (Иоан  6: 48).

Така казал Господ на гладния човешки род. И в истиността на тези слова се убедили през вековете безбройните Христови последователи, които приемали Господа като храна за своите души. Един отчаян младеж, близко до самоубийство, се изповядал пред един духовник. Като го изслушал, духовникът внимателно му казал: „Сине мой, сам си си виновен за твоите беди. Твоята душа е изгладняла до смърт. Ти цял живот си се учил как да нахраниш тялото си, но никак не си помислил, че на душата е необходима храна, и то повече, и по-често, отколкото на тялото е потребна. Душата ти е на умиране от глад. Яж и пий Христа, сине мой. Само това може да избави[1] твоята душа от смърт. Всеки ден непрестанно яж и пий Христа; Той е животворящият Хляб за нашите души“. Младежът послушал стареца и се върнал към живота. Да насищаме, братя, своята душа с Христа, та нашата душа да бъде жива и здрава. Да насищаме нашия ум с мислите Христови, та нашият ум да бъде просветен и бодър. Да насищаме нашето сърце с Христовата любов, та сърцето ни да е сито и радостно. Да насищаме нашата воля със заповедите Христови, та волята ни непрестанно да върши добри дела. Нека Христовите мисли да бъдат наши мисли; и Христовата любов – наша любов; и Христовата блага воля – наша блага воля. Непрестанно да насищаме нашите души с Христа Господа; непрестанно с душите си да ядем Него и Него да пием. Няма по-насищащ хляб от Него, няма по-вкусно питие от Него. В Причастието Самият Той ни дава Тялото и Кръвта. Но Причастието е и напомняне, че нашите души трябва непрестанно да се хранят с Него. Да ядем и пием Него непрестанно, както дишаме непрестанно.

О, благи и сладки Господи наш, подбуди нашите души непрестанно да се насищат с Тебе и да бъдат живи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и  Охридски

[1] В ориг. – да върне (бел. прев.).