Разсъждение

Доверявай се на Бога повече, отколкото на майка си; изповядай пред Него всичко – няма да те издаде, всички Негови заповеди веднага приеми като добри – няма да те излъже. Но колкото се доверяваш на Бога, бъди толкова предпазлив към неприятеля; към плътта, света и демона. Всичко това прекрасно го е изразил дивният Божи светец Ефрем Сирин, казвайки: „В приемането на Божиите заповеди имай простосърдечие, а в отблъскването на противниковите козни –  мъдрост (гълъб и змия )“.

БЕСЕДА за зрението на очите и зрението на духа

По вид се оказа като човек. (Филип. 2: 7).

Това се казва от апостол Павел, онзи същия, който казал за Господа, че Той е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар (Колос. 1: 15 ), понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството (Колос. 2: 9). Т.е. такъв е Господ по същество и по вътрешното Си битие, но по външен вид изглеждал [бил] като човек. Хората, чието сърце е окаменяло и чиито ум е помрачен, разпознават нещата около себе си само с очи. Такива хора и днес, гледайки с очи, виждат Иисуса само като човек и не им се удава да видят нещо повече в Него, освен онова, което виждат с очите си. Плътските хора, като виждат Иисуса, виждат плътта, ала не виждат в тази плът нито Бога, нито Човека (Съвършения и Безгрешния). И днес, който съди само чрез онова, което вижда, отрича в Иисуса всичко онова, което не може да се види и в другите хора. Никой не може да каже истината за Господа, ако Го гледа[1] само с очи. Онова, което очите могат да видят, е само една скромна завеса, зад която се крият вечните тайни на Небето и най-големите тайни на времето и на земята. Но за да се види онова, което се крие в Него зад плътската завеса, затова трябва да имате духовно зрение, т.е. Духа Божий в своето сърце, Духа, Който открехва завесата и разкрива тайните.

Господи, най-сладка Тайно, удостой и нас с посещението на Твоя Свят Дух. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – оценява (бел. прев.).