Разсъждение

„Тази Божия милост, която ни възкресява и след като съгрешим, е по-голяма от милостта, която ни е оказана тогава, когато още не сме съществували. Слава Господи на безмерната Твоя милост!“. Така говори св. Исак Сирин. Той иска да каже: „По-голяма милост Бог е показал към нас, когато чрез Христа ни е спасил от тлението и смъртта, отколкото когато ни е сътворил от нищо. И наистина е така. И земните родители оказват по-голяма милост към блудния и пропаднал син, когато отново го приемат, простят му всичко, възпитат го, очистят го, излекуват го и отново го правят свой наследник, както когато са го родили. Когато младият Панхарий се отрекъл от Христа, неговата майка му написала писмо, изпълнено с болка и тъга: „Не трябва да се боиш от хората – написала майката, – а трябва да се боиш от Божия Съд. Трябваше пред царя и велможите да изповядаш вярата в Господа Христа, а не да се отречеш от Него. Спомни си Неговите думи: Който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен (Мат. 10: 33). Синът приел майчиния съвет, засрамил се от самия себе си, изповядал пред царя своята вяра в Христа и умрял с мъченическа смърт за Христа, за да живее вечно с Него. Така блажената Панхариева майка отново родила своя син с духовно раждане, което е по-важно от плътското раждане.

БЕСЕДА за знамението на Син човечески

 Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески (Мт. 24: 30).

Какво ще да е това знамение, веднъж вече малко си проличало. Това е кръстът, по-светъл от слънцето, който се явил над Иерусалим преди идването на едно от ранните олицетворения на антихриста – на име Иулиян Отстъпник. И вместо каквато и да е беседа за това чудесно знамение, най-добре ще да е, братя, тук да ви посоча писмото от св. Кирил Иерусалимски, написано до цар Констант – син на Константин Велики и предшественик на Иулиян Отстъпник. Една част от това писмо гласи: „На този свят ден –Петдесетница, седмия ден на май, около девет часа сутринта, се яви преголям Кръст, целият в светлина, на небето, над светата Голгота, простиращ се до светата Елеонска планина; той се виждаше съвсем ясно не само от един или двама, но от всичките многобройни жители на града, не така, както някой може да си помисли – бързоизчезващ като привидение, но видим за очите през много часове над земята. Със светлия си блясък превъзхождаше слънчевите лъчи, защото, ако не беше такъв, той щеше да бъде победен (от слънчевите лъчи ) и нямаше да се вижда, ако не изпускаше пред свидетелите лъчи, по-силни от слънчевите. В този час многобройните жители на града, обзети от страх и радост от това божествено видение, се събраха в светата църква: юноши и старци, мъже и жени, от всяка възраст, та чак и най-скритите девици, отдавнашни жители и странници, християни и езичници, които са дошли от други места – всички единодушно, като с едни уста прославиха чудотвореца Христа Иисуса, Нашия Господ, Единородния Син Божий, и действително от опит узнаха, че християнското учение не е в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила (I Коринт. 2: 4), и не само е проповядвано от хора, но и от небесата, и от Бога е засвидетелствано (Евр. 2:  3 – 4)… Смятаме за задължение да не премълчаваме това небесно божествено видение, а да го известим и на Твое богопрославено благочестие. Затова и аз побързах с това писмо да го изпълня“. О, братя мои, за Бога всичко е възможно – и сътвореното да покаже на хората, и несътвореното да сътвори. Но най-важното за нас е, че той желае да избави душите ни от греха и смъртта и да ни дарува вечен живот. Да Му се молим за това ден и нощ.

Господи всемогъщи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски