ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 МАРТ

Разсъждение

Спиритистите в наши дни приемат всяка поява от духовния свят като Божие послание и веднага се хвалят какво им се е „открило“. Аз познавах осемдесетгодишен монах, когото всички почитаха като велик духовник. На въпроса ми дали през живота си е видял някакво същество от духовния свят, той отговори: „Не, никога, слава на Божията милост!“.  Виждайки моето учудване, той каза: „Постоянно съм се молил Богу нищо да не ми се явява, та да не би случайно да падна в прелест[1] и да приема преструващия се дявол за ангел. И Бог досега е слушал молитвата ми“. Колко древните били скромни и предпазливи в това отношение, показва и този записан пример: На един брат се явил дяволът, облечен в ангелска светлина, и му казал: „Аз съм архангел Гавриил и съм пратен при тебе“. На което братът му отговорил: „Помисли си да не си пратен при другиго, защото аз не съм достоен да виждам ангели“. И дяволът веднага станал невидим и изчезнал.

БЕСЕДА за чудесното отваряне на гробовете

И гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха (Мт. 27: 52).

О, какво велико знамение! И мъртвите тела на светите мъже и жени познали Онзи, Който издъхнал на кръста, а мъртвите души на еврейските първенци не го познали. Всяко творение се развълнувало, само злосторническите души на Ана, Каифа и Ирод не се развълнували. Мъртвите светии се оказали по-чувствителни от живите грешници. Но как биха могли мъртвите светии да останат равнодушни към своя Сътворител на Кръста, когато мъртвите скали не могли да останат равнодушни! Как при такова събитие, от което се тресяла земята и слънцето потъмняло, могли да лежат в гробовете телата на онези праведници, които изпълнили Неговия древен закон, които пророчествали за Него, и които с надежда в Него склопили очи? О, какво велико знамение! О, каква голяма утеха за нас, които се надяваме на възкресението! Защото по нашата немощ и маловерие бихме могли да кажем: „Наистина, Христос е възкръснал, но дали ще възкръснем ние? Христос е възкръснал със собствената Си сила, но как ще възкръснем ние? И кой знае дали Бог със Своята сила ще възкреси и нас?“. Ето утехата, ето доказателството – И гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха! Но смъртта не е могла да унищожи и обикновените хора. Значи и онези, които са много по-малки от Христа, не са мъртви като камъни, а са живи като ангели. Значи, че един ден и нашите тела ще възкръснат от гробовете и ние ще оживеем. Всичко, което Господ е казал, се е случвало и е подкрепено от безброй доказателства. Познавайки нашата слаба вяра, Той доказал Своето пророчество за възкресението не само със собственото Си Възкресение, но и с възкресението на много тела от гробовете по време на Своята смърт. О, братя, никой от нас няма да има и най-малко извинение за неверието в живота след смъртта.

О, Господи премилостиви, вярващите утвърди във вярата и обърни невярващите към вярата. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Прелест – Остар. Книж. Лъжа, измама; лъст (бел. ред.)