ДО Н. Н.: ЗА НАРУШЕНИЯ ОБЕТ
С теб е станало нещо подобно на това, което се случило веднъж в апостолските времена. Детето ти се разболяло. В мъката си по него ти си дал обет Богу, че ще дариш на Църквата една нивичка, само то да оздравее. Църковното настоятелство много пъти искало да купи от теб тази нива, тъй като тя граничела с църковния двор, но ти си искал за нея твърде висока цена. И ето - намирайки се в неволя, обещал си да я дариш на Църквата. Детето наистина оздравяло. Ти обаче си изоставил своя обет. Твоята съпруга непрестанно ти напомняла, че трябва да го изпълниш, но на теб ти дожаляло за земята. Накрая си измислил лукав начин да изпълниш обещанието си само частично. Продал си нивата на някакъв човек, оставил си половината от парите за себе си, а другата половина си приготвил да отнесеш в църква. Обаче и тази половина не ти се откъсвала от сърцето. Взел си част и от нея, похарчил си я и едва остатъка си предал на Църквата, казвайки, че това е цената на нивата. Ала скоро след това детето ти отново се разболяло и умряло. Сега ми пишеш под бремето на непоносима скръб. Свързваш смъртта на детето с нарушения обет. Казваш, че те е обзел голям страх „от нещо тайнствено, което безмилостно наказва хората".
Прочети пета глава от Деяния на светите апостоли. Там е описан подобен случай. Запомни думите на апостол Петър, отправени към виновника: „Ти излъга не човеци, а Бога”
Знам за такъв случай и в наши дни. Намирайки се в беда, един човек обещал да даде на манастира вол. Когато бедата отминала, той решил, че това е твърде голям дар и че може да се откупи с нещо по-малко. Продал вола, купил за манастира едно мършаво теле, а остатъка от парите понесъл у дома. Но на връщане от пазара изгубил парите, а същата нощ телето било прободено от друг вол и умряло.
Не Провидението е немилостиво - ние сме немилостиви към душите си. На Бога не са му нужни нито ниви, нито волове, а искрени и честни души. Това, което Господарят на живота е сторил на твоя дом не е наказание, а милост. Той е взел невинното дете, за да го спаси от
теб - в Рая, а на теб е изпратил скръб, за да се покаеш, промениш, очистиш и накрая и сам да се удостоиш с Царството Небесно и със среща с милото ти чедо. Не тъгувай за детето, а скърби за греха, защото тази скръб е спасителна. Ако заради нарушения обет не ти се беше случило нищо, какво щеше да стане? Ти щеше още по-безгрижно отпреди да нижеш грях след грях; гледайки твоя пример, и детето ти щеше да свикне с греха и с течение на времето и двамата щяхте да изгубите душите си. А така Творецът е обърнал твоята неправда към спасение и на детето, и теб. Заради това не роптай срещу немилосърдието на Всевишния, а му благодари за Неговата милост.
Нека Бог те благослови и утеши!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
