В този ден – неделя Четвърта след Пасха – спомняме чудото с разслабения (парализирания), изцерен от Господ Иисус в Йерусалимската къпалня Витезда. Отредено е сега да правим този спомен, понеже чудото е станало по това време – наскоро след юдейския празник Пасха, предната година преди Христовите страдания.

       По това именно време Иисус възлязъл в Йерусалим и дошъл в къпянлнята, наречена по еврейски „Витезда“, което ще рече „Дом на милосърдието“. Според разказа на св. евангелист Йоан тук имало пет притвора, препълнени с болни от най-различни болести: слепи, хроми, изсъхнали. Всички те чакали да се раздвижи водата. Защото ангел Господен периодично слизал в къпалнята и раздвижвал водата. И по свидетелство на евангелиста, който болен пръв успявал да влезе в къпалнята след раздвижването на водата, оздравявал, от каквато и болест да бил налегнат. Между многото болни тук имало и един човек, който бил парализиран от 38 години. Той чакал да се раздвижи водата, да влезе в нея и да получи изцеление, но при всеки случай, когато се раздвижвала водата, друг по-подвижен от него се хвърлял в къпалнята и се изцерявал. Минавайки прочее през тоя дом на човешкото страдание, но същевременно и „дом на милосърдието“, изпълненият с божествено състрадание Христос се спира пред разслабения и го запитва – дали иска да оздравее. Разслабеният потвърдил желанието си да оздравее, но се натъжил, че си няма човек, който да го хвърли в къпалнята, когато водата бъде раздвижена. Тогава Христос му казал да вземе одъра си и да ходи. Разслабеният веднага се почувствувал здрав, станал, взел си одъра и се отправил за дома си. Този ден обаче било събота. А според закона на Мойсея в събота не бивало да се върши никаква работа. Като видели изцереният да носи в съботен ден одъра си, юдеите го упрекнали, че нарушава закона, но оздравелият отговорил: „Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.“ Попитали го: „Кой е тоя човек?“ Изцереният обаче не можал да им каже, Кой го е излекувал, понеже не Го познавал, а Иисус вече се бил оттеглил. След това обаче Христос го срещнал в храма и му казал: „Ето ти оздравя. Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо!“ Някои смятат, че този човек е същият оня, който ударил плесница на Христос, когато бил изправен на съд пред Кайяфа. Предупреждението на Господ Иисус Христос към изцерения – да не греши вече, за да не му се случи нещо по-лошо – иде да подскаже, че причините на болестите не са само външни, физически, но и духовни, породени от някой грях.

       Когато юдеите узнали, че Христос е излекувал болния и му казал да вземе одъра си и да ходи, се изпълнили с ненавист към Господа и търсели случай да Го убият, загдето нарушавал съботната почивка. И при други случаи, когато Христос е бивал обвиняван в нарушение на закона относно съботата, Той е изтъквал истинския смисъл на закона, а именно, че съботата е за човека, а не човек за съботата, че в събота е позволено да се прави добро и че Син Човечески е господар на съботата.

       От историческата някогашна Витезда при Овчи порти в Йерусалим днес са останали само развалини. Днес вече не слиза тук ангел Господен, за да раздвижи водата. Няма тук и чакащи болни. Това обаче не ще рече, че днес изобщо няма болни или че няма и Витезда. И болни има, и Витезда има. Новата Витезда е светата Църква Христова с нейните благодатни свети тайнства, и по-особено – тайнството Покаяние.

       Спомняйки си днес евангелското събитие, станало някога при Витезда в Йерусалим, нека помним и предупредителните думи на Господ Иисус, отправени към излекувания разслабен: „Ето, ти оздравя. Гледай да не грешиш вече, за да не те сполети нещо по-лошо!“ Ако ли обаче сгрешим, нека не се отчайваме, а да се хвърлим в благодатните изцелителни води на духовната Витезда, тайнството покаяние, за да получим изцеление. Божественият Лекар – милосърдният Господ Иисус и нам ще помогне, както някога помогна и на разслабения – ще ни изцери от нашите телесни и душевни болести и ще ни спаси. Нему слава во веки! А м и н!