Разсъждение

Тайната на нашето спасение се състои в появата на Бог в човешко Тяло между хората. Св. Мелитон Сардийски пише: „Христовите дела след кръщението са показали и доказали на света, че в Неговото Тяло е скрито Божеството. Бидейки Бог, Той бил и съвършен Човек. Той ни показал и двете свои естества – Божественото  – чрез чудесата, извършени през трите години след кръщението, и човешкото –  през онези 30 години, когато човешката немощ скривала знаците на Неговото Божество, макар че Той е бил истински предвечен Бог“. Начинът на съединение на Божественото с човешкото е трудноразбираем, но събитието с появата на Бога като човек между хората е напълно разбираемо [като проява] на Божията любов към хората. Дори появата на света като събитие не е по-разбираема – може да се каже, че даже е по-малко понятна от събитието над събитията – въплъщението на Бога.

БЕСЕДА за търсенето на лицето Господне

Аз ще търся лицето ти, Господи… Яви на Твоя раб светлото Си лице (Пслт. 26: 8; 30: 17).

Цар Давид търсил това, което простите рибари получили, без да го търсят. Царят се лутал в мрака, чезнейки да види светлото Господне лице, Което се показало на простите рибари в пълнотата на Своето сияние. Цар Давид принадлежал на епохата на очакването, а учениците – на изпълнението. Там има само обещание за пришествието, а тук – пришествието. Там има само предчувствие и догадки за Господнето Лице, а тук – сиянието и красотата на самото Лице. Господнето лице било светло и преди възкресението, а колко ли по-светло е станало след възкресението! Неугасимият пламък на Божеството се криел зад иконата на Неговото Тяло и светел през тази телесна икона. Учениците Му го гледали внимателно и се радвали със сърцата си. Четиридесет дена виждали Неговото прославено Тяло и се радвали със сърцата си! О, братя мои, да потърсим и ние светлото Господне лице, за да почувстваме насладата, която и ангелите небесни опиянява. Ако с желание го търсим в този живот, ще го видим в другия; но ако не го търсим в този живот, няма да го видим нито в този, нито в другия. Да се стремим към лицето Христово! Всяка Негова дума ни разкрива една черта от Неговото лице. Всеки Негов апостол ни показва някаква особеност на Неговото лице. Всяко Негово дело ни показва някаква черта от Неговото лице. Всеки Негов светец ни показва някой лъч от Неговото лице. Да се стремим, братя, към познание на Господнето лице.                                          Да поставяме лъч до лъч, докато не се покаже цялото Слънце. Да вселим това Слънце вътре, в дълбините на нашето сърце, та отвътре да осветява нашия телесен дворец. Да насадим в сърцето си това неизказано сладко Лозе, та да вкусим онова безсмъртно питие, от което се опиват ангелите.

О, светоносни Господи, покажи Твоето светло лице на твоите слуги. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски