Разсъждение

Нищо не може да се скрие от всезнаещия Бог. Всеки миг Нему е известно какво става в света, както във външния свят, така и във вътрешния – духовния. Нито едно намерение, нито едно желание, нито един свой помисъл човек не може да скрие от Бога. Как да се скрие от Бога онова, което не може да се скрие от хората, от светите люде! Цар Иван Грозни един ден отишъл да се моли Богу. В храма на молитва бил и иродиевият Василий Блажени. Царят с тяло наистина бил в храма, ала с ума си на Врабчи хълм, недалеч от Москва, на който бил започнал строителството на дворец. През цялото време на богослужението царят мислел как да продължи и довърши своя дворец на онзи хълм. След службата царят видял Василий и го попитал къде е бил. „В църквата.“ – отговорил Василий, и веднага пък той попитал царя: „ А ти къде беше, царю?“. „И аз бях в църквата.“ – отговорил царят. На това прозорливият светец казал: „Не казваш истината, Иванушка, аз видях как с мислите си обикаляш по Врабчи хълм и строиш дворец“.

БЕСЕДА за несравнимата Христова любов

И да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание (Ефес. 3: 19).

Христовата любов, която превъзхожда всеки ум.[1] Не ума Божий, а човешкия ум, помрачен и повреден от греха. Защото Божият ум е равен на Божията любов, и нито едното не превъзхожда другото. Но човешкият ум, отделен от Бога, не разбира Божията любов, показaна чрез Господ Иисус Христос. Бог разбира хората, ала хората не разбират Бога. Бог се постарал да вразуми хората чрез природата и чрез Стария Завет, чрез закона и пророците, но хората не искали да се вразумят. Тогава Бог се постарал с любовта да завладее човешките души и с любовта да ги доближи до Себе Си. Затова е и въплъщението на Сина Божий, Неговото принасяне в жертва и Неговите страдания до смърт. Такава е неизказаната Божия любов над думите и разума, много е завладяла и обърнала към Бога, т.е. вразумила, дала им нов ум, чист и светъл; но и много е смутила, защото не се вмествала[2] в техния помрачен и повреден ум. Да узнаете, казва апостолът. Как щем, братя, да познаем онова, което е над познанието и ума? По никакъв друг начин, освен с променен ум, пробуден и избистрен ум, просветен и възвисен ум, очистен и обожен ум, с една дума – като придобием нов разум, който ще е способен да разбере Христовата любов, превишаваща сегашния греховен човешки ум.                                                                                                                                                              О, каква бездна от богатство, премъдрост и знание Божие! Който дори и малко да се доближи, той ще почувства, че Ти едновременно си бездна на Божията Любов!

О, възнесъл се на небето Господи, просвети с Твоя ум нашия ум, та по-лесно да усвоим Твоята непостижима любов към хората и да заплачем, да заплачем за нашето кораво сърце, за помрачения ни и повреден ум, да заплачем и от радост поради Твоята любов към нас, помрачените и повредените. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Според сръб. текст (бел. прев.).

[2] В ориг. – съгласувала (бел. прев.).