Разсъждение

Авва Иоан Колов попитал монасите: „Кой е продал Иосиф?“. Един отговорил: „Неговите братя“. На това старецът казал: „Не братята му, а неговото смирение. Иосиф е можел да каже, че е техен брат и да се противопостави на продажбата; но той премълчал за това. Значи смирението го е продало. Но това същото смирение после го е направило господар на Египет“.                                  

Ние прекомерно се пазим от външните неприятности, като пренебрегваме Божията воля, и затова губим добрите плодове, които се пожънват след края на неприятностите, понесени със смирение. Авва Пимен мъдро е казал: „Ние сме изоставили лекия ярем, т.е. самоукорението, а сме се нагърбили с тежкия, т.е. самооправданието“. Християнинът приема всяка неприятност като заслужена за сегашни или стари свои грехове, приемайки във всичко волята Божия с вяра и очаква края с надежда.

БЕСЕДА за това как ще се посрамят идолопоклонниците

Тъй се посрами Израилевият дом…, думайки на дървото: „Ти си мой баща“, и на камъка: „Ти ме роди“; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: „Стани и ни избави!“ (Иерем. 2: 26 – 27)[1].

Наистина, братя, ще се посрамят всички ония, които не виждат по-далеч от дърветата и камъните, и които в своето безумие казват: „Целият човек е изграден от растения и минерали и с него става същото, каквото с растенията и минералите“. Загърбвайки Твореца, те не могат да видят друго освен създанията и, забравяйки Твореца, те провъзгласяват създанията за творец. „Природата – казват – е сътворила и родила човека, затова човек е по-малък от природата, по-нисък от природата, слуга под крилото на природата, роб [вързан] на веригата на природата, мъртвец в гроба на природата. Ще се посрамят онези, които говорят така, които като попаднат в беда, започват да викат към Бога: „Стани и ни избави!“. Защо викат към Бога: „Стани“, като че ли Бог лежи! Не лежи Бог, а стои. Стои и чака да помогне[2] на всеки, на всеки, който с вяра и смирение търси помощ[3] от Него. Онези, които са обичали дърветата и камъните, които са се уповавали на своята сила, и са Го отхвърлили от своя живот. Затова, когато ги притисне неволята, викат: „Стани!“. А Господ е кротък, става и отива на помощ на всеки каещ се. Нека грешникът да се покае истински и да отхвърли грешната си любов, да се върне при Божията любов, и Бог ще му помогне. Да обърне гръб на мъртвите дървета и камъни, а лицето си към живия Бог, и Бог ще го избави. Защото е Всесилен, но не е злопаметен и отмъстителен. Нито пък е сътворил хората за смърт, а за живот. О, братя, да не търсим помощ от безпомощните, нито живот от безжизнените. Да обърнем лицето си към живия наш Сътворител, Който ни е дал по-светло лице от лицето на всяка земна твар. Да се върнем от западния път на източния път[4], защото това е пътят на спасението. Нека побързаме,  докато нашият последен ден не е потънал в мрака на запада.

О, възнесъл се Господи, светлоносни наш Сътворителю, възнеси ума ни на небето. Очисти го от тъмнината и го освободи от [оковите] на земята. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Тук има леко разночетене в сръб. библейски текст, но смисълът е същият (бел. прев.).

[2] В ориг. – услужи (бел. прев.).

[3] В ориг. – услуга (бел. прев.).

[4] Т.е. от пътя на залеза на пътя на изгрева.