Сръбският крал бе поласкан от австрийския император, който нямаше интерес сръбският и българският народ, единни по раса, вяра и език, да живеят в любов. От тази лицемерна ласка и възгордян от своите успехи в по-ранните войни срещу турците, а и от получената си кралска титла, сръбският крал се надигна и обяви война на българите, един почтен и християнски народ, който току-що бе започнал да гради своя дом в свобода. Войната беше кратка, но кървава. И макар че сръбският крал имаше войска, по-силна и по-подготвена от българската, той бе победен.

Войната на Едуард против бурите продължи толкова години, колкото месеци продължи войната на Милан срещу българите. Българите пречупиха гордостта на сръбския крал, а бурите на английския.

Храбрият и почтен български народ би удържал в тая война още повече победи, ако Фердинанд със своя характер не му пречеше пред Бога.