РАЗСЪЖДЕНИЕ

Че порокът е нещо срамно и грешно, се вижда и по това, че той винаги се крие и винаги взима върху си образа на добродетел. Св. Иоан Златоуст дивно казва: „Порокът няма свое собствено лице, а взима на заем лице на добродетел“. Затова Спасителят е казал: Дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители (Мт. 7, 15). Назови лъжеца - лъжец, крадеца -крадец, блудника - блудник, клеветника - клеветник, и ще ги огорчиш. Назови който и да е човек почтен, честен, безкористен, верен, справедлив, съвестен, и ще засияе и остане доволен. Да кажем пак според Златоуст: „Добродотелта е нещо естествено в човека, докато порока е нещо неестествено и измамно“. Ако някой човек се отдаде на порок, той бързо оправдава своя порок с някоя добродетел, облича го в одежда на добродетел. Наистина, порокът няма собствено лице. Също както и дяволът - бащата на порока!

БЕСЕДА за Божиите деца

Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии (Рим. 8, 16)

Онзи, които има в себе си Божия Дух, само той има свидетелството, че е дете Божие. Без Божия дух няма го това свидетелство. Нито пък и цялата вселена може да даде това свидетелство. Сама вселената, без Божия Дух, какво друго ни свидетелствува, освен, че сме нейни роби, нейна жертва, която тя немилосърдно поглъща. Всъщност езичниците мислели така. Богоборците в наши дни - не мислят ли и те така? Мислят. Защото, наистина е трудно да се освободи от такива мисли човек, който не е познал Христовия Дух, Божия Дух, небесния Свидетел. Вие не приехте духа на робство, казва същият апостол. Какъв е този дух на робство? Всеки друг, освен Божия Дух, Когото  Христос Господ праща на онези, които Го обичат. Единствено Всесветия Дух Божий е Дух на свободата и осиновяването.                                        

  О, [ какво] щастие, о, [ какъв]  мир, о, ,[ каква]  радост - когато Дух Свети се всели в човешкото сърце, като лястовица в своето гнездо! Тогава надеждата отваря стотиците врати на тъмната вселена, и нашата прегръдка, по-широка от вселената се устремя към Някой  по-голям, и по-милостив от вселената. Към Кого? Към Отца! И ние тогава викаме: Авва, Отче ! Свидетелството за Бога, което се приема чрез зрението, може да ни доведе до съмнение, че ние сме Божии чада. Ала свидетелството, което се приема със сърцето, от Божия Дух, не оставя и най-малкото съмнение. Тук Бог свидетелствува за Бога. Какво съмнение може да има тук? Бог се вселява[1] в самото сърце на нашето същество. Какво съмнение може да има тук? Не - тогава разбираме и чувствуваме съвсем сигурно, че Бог е Отец, а ние - чеда Божии. Ничии слуги, ничии роби, но Божии чеда!

О, Господи Боже, Душе Светий, всели се в нас и остани в нас като Свидетел на Троицата и Царството, като Свидетел на безсмъртния рай. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. - милва