Разсъждение

За чисти всичко е чисто  – е казал апостолът. И човешката храна сама по себе си не може да бъде наречена нечиста, макар че храната може да предизвика нечисти мисли и желания в човека. За това удивително разсъждава св. Симеон Стълпник в разговора със своя старец Иоан. Старецът Иоан казал: „Храната и питието не оскверняват човека, защото сам Господ в Писанието е казал: Като злак тревист давам ви всичко  (Бит. 9: 3), на което блажени Симеон отговорил: „Макар и храната да не осквернява човека, но поражда лоши мисли, помрачава ума, вкоренява и отглежда страстите, и превръща духовния човек в плътски, и приковава неговите мисли към земните желания“. Не е ли чиста водата, която пада от облака? Но когато вали много дъжд, посевите изгниват от него. Тъй също и силната храна предизвиква тление в духовната и моралната човешка същност.

БЕСЕДА за това как Божията любов се излива в човешките сърца

 Любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий (Рим. 5: 5).

Любовта е радост и любовта с радост помазва човешкото сърце. Любовта, братя, е сила и любовта помазва човешкото сърце със сила. Любовта е мир и любовта помазва човешкото сърце с мир. А от радостта, силата и мира се ражда храброст и любовта помазва човешкото сърце с храброст. Любовта Божия като благоуханен елей се излива в нашите сърца не от друг, а от Светия Дух, Дух всеблаг и всесилен. В тайнството миропомазване, абсолютно незаслужено от нас, Духът Божий излива Божията любов в нашите сърца. Но като пренебрегваме с времето тази любов и с греховете си се отдалечаваме от Бога, падаме в болестта на духовната немощ. И Дух Светий, като не може да обитава в нечист съсъд, се отдалечава от нашите сърца. А когато Светият Дух се отдалечи, веднага се отдалечават и радостта, и силата, и мирът, и храбростта. И ние ставаме тъжни, безсилни, безпокойни и страхливи. Но всеблагият Дух само се отдалечава от нас, ала не ни напуска съвсем. Без да ни напуска, Той ни предлага на нас, болните, лекарства чрез тайнството на покаянието и тайнството на Причастието. А след като се покаем и причестим, се очистваме отново, и тогава Той – Бог Дух Светий, отново се вселява в нас и излива Божията любов в нашите сърца. Падаме и ставаме, падаме и ставаме! Когато паднем, Духът Божий стои до нас, и ако ние пожелаем да станем, ни вдига. Като станем, Духът Божий обитава в нас, докато поради греха и от глупост не пожелаем да паднем. Тъй през този живот ние непрестанно сме ту плодородна нива, ту пустиня, каещи се синове и блудни синове, пълнота и празнота, светлина и тъмнина.

О, Боже, Душе Свети всеблагий, не отстъпвай от нас и когато Те желаем, и когато Те не щем. Пребъди с нас до смъртта ни и ни спаси във вечния живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски