Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06 15:22 - ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 МАЙ
Автор: savaarhimandrit Категория: Други   
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове:
0





 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 МАЙ

 

Разсъждение

 

О, колко голяма е била смелостта на светите мъже и светите жени! Като четем техните жития, в нас неволно се появяват и срам, и гордост; срам, защото сме много далече от тях; гордост, защото те са от нашия християнски род. Нито болести, нито тъмница, нито изгнание, нито мъки, нито унижения, нито меч, нито пропасти, нито бесилка не са могли да разколебаят висшия мир на техните души, здраво привързани към Христа – кормчията на вселената и човешките съдбини. Когато цар Иулиан отстъпил от вярата, и започнал да преследва християнството из цялата Римска империя, св. Атанасий Велики спокойно казал на вярващите: „Облаче е, ще премине!“ (Nubicula est, transibit). И наистина, това мрачно облаче бързо изчезнало, а християнството пуснало по света още по-надълбоко своите корени и още по-нашироко своите клони по света. Безсилната Иулиянова злоба след няколко бързо преминаващи години завършила с предсмъртно хриптене: „Назарянино, Ти победи!“. Защо да се боим ние, Божиите синове, от нещо, от което Бог, нашият Отец, не се бои?

 

БЕСЕДА за великата тайна на брака

 

Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата (Ефес. 5: 32).

 

Велика е тайната на това, че човек оставя своите баща и майка и се прилепя към своята жена. Сам апостолът, който се възнесъл до третото небе и видял много небесни тайни, нарича плътския брак на хората велика тайна. Това е тайна на любовта и живота и от нея е по-голяма само тайната на Христовата връзка с Църквата. Христос се нарича Жених, а Църквата – Невеста. Христос толкова обича Църквата, та за Нея е оставил Своя небесен Отец , оставайки с Него в единосъщието на Божеството – слязъл на земята и се прилепил към Своята Църква, пострадал за Нея, та с Кръвта Си да я очисти от греха и всяка сквернота и да я направи достойна да се нарече Негова Невеста. Със Своята любов Той съгрява Църквата, със Своята Кръв Я храни, със Своя Свети Дух Я оживотворява, освещава и украсява. Каквото е мъжът за жената, това е и Христос за Църквата. Мъжът е глава на жената, а Христос е Глава на Църквата. Жената се покорява[1] на своя мъж и Църквата се покорява на Христа. Мъжът обича своята жена като своето собствено тяло и Христос обича Църквата като Своето собствено Тяло. Мъжът обича жената като самия себе си, а жената се бои от мъжа, и Христос обича Църквата като Самия Себе Си, а Църквата се покорява на Христос. Както никой не мрази собственото си тяло, а го топли и храни, така и Христос топли и храни Църквата като Свое Тяло. И отделната човешка душа е невеста на Жениха Христос, и обществото на всички вярващи е невеста на Жениха Христос. Каквото е отношението на един вярващ към Христа, такова е отношението на цялата Църква към Христа. Христос е Глава на великото Тяло, Което се нарича Църква, Която отчасти е видима и отчасти невидима. О, мои братя, тази тайна е велика! Тя ни се открива на нас според мярката на нашата любов към Христа и страха от Христовия съд.

О, Господи, Спасителю благий, очисти, спаси и украси нашите души, та да се удостоим с безсмъртното и неизказано единство с Тебе във времето и във вечността. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – слуша. В българския библейски текст – се покорява (бел. прев.).




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 258165
Постинги: 1098
Коментари: 0
Гласове: 234
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930