ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ЮНИ
Разсъждение
Христовите врагове винаги получавали резултат, противен на своите усилия срещу Христа. Вместо да преградят реката на християнството, те я разширявали, правели я по-дълбока и по-пълноводна[1]. Вместо да я пресушат, те, така да се каже, правели от нея потоп по целия свят. Където загивал един мъченик, на неговото място се появявала цяла чета; където искали да посрамят, избуявала слава; където се чуело – „край на християнството“, там започвал изобилен растеж. Без оглед и съобразяване с международните нрави, Иулиан Отстъпник, поради своя безумен идолопоклоннически фанатизъм, убил персийските пратеници за мир – Мануил, Савел и Исмаил. И какво постигнал Иулиан с това? Умножил броя на християните, увеличил броя на светите мъченици и приближил собствения си край и края на езичеството. Косвено и неволно Отстъпника е помагал за разпространението и вкореняването на християнството. И то не само със своето злобно гонение, а и със своите неволни изявления. В споровете си с християните той заявил: „Христос не е направил нищо в живота си, което да заслужава слава, освен ако не се смятат великите дела, дето Той е лекувал сакати и слепи, и е изгонвал демоните!“. О, нещастнико! Как само едно отваряне на очите на един слепец със слово да не е по-велико дело от покоряването на десет царства! Но ценното тук е, че този, най-голям след Иуда, предател на Христа, признава Христовите чудеса.
БЕСЕДА за гибелта на онзи, който лъжесвиделства
Лъжесвидетел не ще остане ненаказан и който говори лъжа, ще загине (Пртч. Сол. 79: 9).
Бог и цялото небесно войнство виждат онова, което се случва в света. Как, значи, човек може да скрие истината от толкова свидетели на истината! И не само че войнството небесно вижда истината, но и ревнува за истината. Как, значи, един смъртен човек може да върви против истината – това означава, [че върви] против безбройните небесни ревнители за истината. Наистина, помрачен ум има онзи, който мисли, че може да скрие истината и да яви лъжата вместо истина. Когато милиони проницателни ангели знаят истината, може ли един човек да скрие истината? Може ли някой да застане против истината и да остане ненаказан? О, братя мои, няма нищо по-измамно от лъжата! Нищо по-неуспешно! Нищо по-дръзко! Нищо по-неразумно! Онова, което се случва вътре в човека, Бог и цялото небесно войнство виждат. Особено вижда това ангелът пазител на човека. И този ангел пазител не търпи човекът да изнася от себе си и да внася нещо, което не е негово. Ако човек упорства в лъжата, неговият ангел го оставя и напълно го предава на духовете на лъжата. Тежко тогава на този човек! Какво ще го ползва лъжесвидетелството против себе си пред Бога и небесната войска! По-добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. Защото, който лъже, лъже Божия Дух, и Духът Божий оставя лъжеца в тъмнина и смърт.
О, Господи Праведни, укрепи ни със силата на Твоя Свят Дух, никога да не лъжесвидетелстваме. Услади ни с твоята свята истина и отклони нашия език от лъжливи слова. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – шумна (бел. прев.).