ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 ЮЛИ
Разсъждение
Св. Антоний учи: „Страхувай се да не би да станеш известен с някое твое дело. Ако почнат да те хвалят за твоите дела, не се радвай и не се наслаждавай на това; пази ги в тайна и не позволявай никому да говори за тях“. Колко повече ще са мирът и радостта между хората, ако хората със сърце приемат и една част от тези думи! Св. Теофил, макар и да живял усамотено в Света гора като обикновен монах, бил известен във всички източни патриаршии както със своята ученост, така и с добродетелния си подвижнически живот. Случило се веднъж цариградският патриарх Теолипт да посети Солун. Архиепископският престол в това време бил свободен. Солунските християни единодушно помолили патриарха да им постави за архиепископ Теофил. Патриархът, земляк и приятел Теофилов, собственоръчно написал писмо до Теофил, с което го призовал да приеме архиепископския престол. Смиреният Теофил се боял от човешката слава, но не можел и лесно да откаже на патриарха, веднага приел велика схима, известил за това на патриарха и добавил: „Ако Бог е рекъл, ще се видим в Царството небесно“. Така духовните великани, които Църквата нарича светии, са се страхували от суетата и човешката слава.
БЕСЕДА за живия камък
Като пристъпвате към Него… и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство (I Петр. 2: 4 – 5).
Какво означава „камък“, братя, ако не постоянство? На какво ни учи камъкът, братя, ако не на постоянство? Живият камък пък означава безсмъртие. Жив Камък апостолът нарича Христа Господа, затова, че той е безсмъртен и дарител на безсмъртието. Живи камъни апостолът нарича и християните, като причастни на Христовото безсмъртие. Какво мислят невярващите за ставащото с човека в края на краищата? Те мислят, че в края на краищата, с човека се случва същото, което се случва и с камъните – човекът умира, става безчувствен и се превръща в прах. А камъкът винаги[1] е мъртъв, безчувствен и под въздействието на околната среда се превръща в прах. И тъй, невярващи и вярващи сравняват човека с камък, невярващите – заради мъртвото състояние и безчувствието на камъка, а вярващите – заради трайността и постоянството на камъка. За първите камъкът е символ на смъртта, за вторите – символ на безсмъртието. Наистина, без Христа, хората са били и винаги си остават като мъртви камъни. Но Христос е като Жив Камък – докоснете се само до Него и вие ще бъдете като живи камъни. Като зида къщата, зидарят взима само онзи камък, който е издялан и подходящ добре да легне върху другите камъни в зида; неодялания, острия и трошливия – отхвърля. Като съгражда дома или храма на Своето безсмъртно Царство, Христос избира човеците, както зидар камъните, с една особеност, а именно – живите, духовно живите. Духовно мъртвите хора Господ отхвърля като негоден материал, а взима само онези, които са живи, приличат на Него, и които добре прилягат към другите живи камъни, а това са ангелите, пророците, апостолите и въобще светиите. Да се постараем, братя, да бъдем свещен материал за свещения дом на Христовото Царство, което Той денонощно зида, та в края на времената напълно да го завърши.
О, Господи Иисусе, Строителю на небесното Царство, оживи ни с Твоя Свят Дух и вгради и нас като живи камъни в дома на Твоята вечна слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – вече (бел. прев.).
