Разсъждение

                Блажени плачещите – е казал Господ. Блазе на онези, които плачат и търсят Царството Божие. Блазе на онези, които плачат и страдат за Христовата вяра. Блазе на онези, които плачат и се каят за греховете си. Истинското покаяние не може да е без сълзи. С какво ще се измият греховете, ако не със сълзи или с кръв (кръв мъченическа)? Нитриските монаси пратили на Макарий Велики молба – той да отиде при тях, за да не трябва всички те да ходят при него. Макарий ги послушал и отишъл. Около него се събрали всички монаси и го помолили за поучително слово. Макарий заплакал и през сълзи казал: „Братя, нека очите ви да леят сълзи, преди да отидете там, дето нашите сълзи ще изгарят телата ни“. Тогава всички братя заплакали.

БЕСЕДА за неподкупната Божия правда

Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака… (II Петр. 2: 4)[1].

                Как ще пощади грешния човек? И ако не пощади първия свят, но когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата, и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, как, значи, ще пощади тебе грешни човече? Нима ти си му по-мил и скъпоценен от милионите ангели и от толкова народи, потопени от потопа, и от многолюдните градове? А щом съгрешилите ангели… сгромоляса в ада, издави народите с потоп и изгори с огън градовете, на какво се надяваш ти, грешнико, непрестанно грешейки и не отстъпвайки от греха? Казваш – „На Божията милост“? Но нима Бог сега е по-милостив, отколкото е бил тогава? Не се надявай безкрайно, а според мярката на твоя труд за изправяне на живота да бъде и твоята надежда. Наистина, велика е Божията милост и дълготърпелива е безграничната Божия любов. Да, Бог те милва и обича повече, отколкото ти самият себе си. Той повече желае спасението ти, отколкото ти самият на себе си, но който докрай се подиграва с Божията милост, който докрай се надсмива над Божието търпение, и който докрай се противи на Божията любов, ще ли Бог насила да го въведе в Своето Царство и направи съгражданин на ангелите и светиите? О, колко страшни са адската тъмнина, дрънченето на оковите и скърцането на зъбите! Тука обитават онези, които са се подигравали на Божията милост и са се противили на Божията любов. Нима и ти това искаш, заблудена душо? Бог не иска ти да отидеш там; ангелите скърбят, задето си се упътила натам, светиите се молят да се върнеш, Църквата принася жертви за тебе, за да се вразумиш. А, ако презреш всичко това, о, нима ще презреш всичко! Каква милост тогава ще очакваш от Бога?

О, Господи праведни, помогни ни своевременно да оставим пътя на адската тъма и преди да пратиш ангела да вземе душите ни, вразуми ни и ни укрепи в доброто. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Тази част от стиха, поставен в оригинала незавършена може да не е съвсем ясна за някои читатели, затова поставям тук целия стих „Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд“.