Разсъждение

Слабият обикновено се защита с лицемерие, а силният – с насилие. Но че човек не може да защити своя живот пред Бога нито с лицемерие, нито с насилие, ясно ни показва примерът със светия старец Елиазар и цар Антиох. Когато царят насилник извел Елиазар на съд и го принуждавал, ако желае да запази живота си, да яде свинско месо, Елиазар категорично отказал. Тогава някои Елиазарови приятели подменили с друго свинското месо и го молели да яде пред царя и народа, та тъй да опази живота и съвестта си. Старецът отказал на това предложение и казал на приятелите си: „Не прилича на мене – стареца, да лицемернича за съблазън на много млади“. Старецът загинал телесно, но запазил душата си. Насилника цар Антиох пък го настигнало Божието наказание още през този живот. Налегнала го някаква страшна вътрешна болест и неговото тяло завряло от червеи, и от него надалеко  се разнасяла смрад. В своето отчаяние той си спомнил за невинно пролятата кръв на хиляди и хиляди човешки същества, които по негова заповед били избити безпощадно, уплашил се от Бога и започнал да изповядва единствения Бог, Когото преди гонел, като преследвал вярващите в Него. Но небесната милост не се проявила върху него.

БЕСЕДА за пророческите видения

Видение на Исаия, син Амосов (Исаия. 1: 1)

Който има разум, може да познае единствения истински Бог. Който е неразумен, нека да слуша разумния и ще се спасят и единият, и другият. Бог се познава ясно чрез естествените творения, още по-ясно чрез вдъхновените Божии човеци, а най-ясно чрез Господ Христос. Вдъхновените Божи човеци, преди Христа, са пророците. Между първите е бил Исаия, син Амосов. Духът Божи е отворил очите му и той е видял нещо, което другите хора не са видели. Затова своето пророчество към народа той нарича видение (или привидение, призрак). Как пророците са виждали небесните тайни и тайните на бъдещи случки – това не може да се опише; то само се преживява само от онзи, комуто Бог дарува. Виденията на светите пророци са истински, защото словата за небесните явления в тези видения по-късно напълно се потвърдили. Истински са и затова, че те послужили за доброто на хората и ги връщали от пътя на злото към доброто. Истински са и затова, че пророците безстрашно ги съобщавали, без оглед на страданията, които понасяли от това, та даже и без оглед на лютата смърт, която много от тях претърпели. Какво спечели Исаия от земята и от хората за своето видение? Богатство, чест или високо звание? Евреите го прерязали с трион! Това е богатството, това е честта, това е славата на пророка – да пострада за Божията истина. Да се вслушаме, значи, в Божиите пророци, защото те са пътят, който води в града на Великия Цар, те са лъчите на великото Слънце на Правдата – Христос, Което по цялата земя[1] осветява хората  с небесна светлина и им показва Слънцето.

О, Господи Христе, Който чрез пророците си показал Себе си, и си подготвил път за дохождането Си в нашата долина, помогни ни. Помогни ни да познаем чрез Твоите свети пророци Твоята светлина и Твоя промисъл. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – голям кръг (бел. прев.).