Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11 05:38 - ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ОКТОМВРИ
Автор: savaarhimandrit Категория: Други   
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове:
0



 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ОКТОМВРИ

 

 

Разсъждение

 

Свети Димитрий Ростовски е бил светител със старата и истинска [свето]отеческа закалка. Той не само е писал прекрасни книги, но и със светлия си пример наставлявал своето паство. Бил голям постник и молитвеник. Бил толкова смирен, че даже и семинаристите в неговата семинария молил да се молят на Бога за него. Когато се чували ударите на часовник, отмерващ часовете, той заставал на молитва и четял „Богородице Дево, радуйся!“. Когато бил болен, което често му се случвало, той молил семинаристите всеки от тях да прочита за него по пет пъти „Отче наш“, с размишление за петте рани на Господа Иисуса Христа. Веднъж му се явила св. Варвара и с усмивка му казала: „Защо се молиш по латински?“. Т.е. защо се молел кратко. От този укор, макар и благ, той изпаднал в отчаяние. Но [св. Варвара] го окуражила, като му рекла: „Не се плаши!“. Друг път му се явил св. мъченик Орест (10 ноември), точно когато писал неговото житие, и му казал: „Аз претърпях повече мъки за Христа от тези, които си описал“. Показал му левия си хълбок и казал: „Тук съм прободен с нажежено желязо“. Показал му лявата си ръка и казал: „Тук съм разсечен“. Накрая му показал крака си над коляното и казал: „А това е отсечено с коса“. Св. Димитрий размишлявал кой е този Орест и дали не е онзи от Петочислениците (13 декември), но светецът прочел мислите му и рекъл: „Не съм онзи от Петочислениците, а този, чието житие пишеш сега“.

 

БЕСЕДА за молитвата за спасение на душата от тинята

 

Спаси ме от праха, за да не затъна (Пс. 68: 15).[1]
 

С прах, братя, е покрита нашата душа и кола от прах е дадена за служба на нашата душа. Да не затъне душа ни в праха! Да не се зароби на праха! Да не угасне живата искра от праха на гроба! Твърде широко е полето, покрито със земен прах, което ни привлича към себе си, ала още по-широко и неизмеримо е духовното царство, което нарича нашата душа своя сродница. По земния прах наистина сме сродни със земята, ала по душа се родеем с небето. Живеем във временни колиби и сме войници в преносими палатки. Господи, спаси ме от праха! Тъй се моли каещият се цар, който най-напред се предал на праха, докато не видял, че прахът влече в бездънна пропаст. Прах е човешкото тяло със своите мечтания; прах са и всички зли хора, които воюват против праведника; прах са и демоните със своите страхотии. От всичкия този прах Господ да ни спаси. Само Той може това. А ние да се потрудим, първо на първо, да видим неприятеля в самите себе си, неприятеля, който привлича и останалите неприятели. Най-голямата беда на грешника е от това, че неволно и несъзнателно самият той е съюзник на своите врагове против себе си. А праведникът е укрепил своята душа в Бога и в Царството Божие и не се плаши; първо, не се бои от себе си, па после не се плаши и от другите свои неприятели. Не се бои, защото не е съюзник нито ятак на неприятелите на своята душа. Затова не могат нищо да му сторят, нито хората, нито демоните. Негов съюзник е Бог и Божиите ангели са му защитници – какво може [да му стори] човек, какво може демонът, какво – всичкият земен прах?

О, Господи Боже наш, триипостасни и единен, Който си вдъхнал жива душа в праха на нашите тела, по Твоята милост ни спаси, за да не потънем. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В синодалния превод на български е – извади ме из тинята, за да не затъна (бел. прев.).




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 312556
Постинги: 1314
Коментари: 0
Гласове: 283
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930