Разсъждение

Бог връща стократно заема, даден Нему чрез сиромасите. Имало една жена, омъжена за мъж езичник. Живеели в любов и в бедност. Като спестили с мъка 50 сребърника, мъжът рекъл на жената, че трябва да дадат тези пари някому назаем с лихва, иначе сребърник по сребърник ще похарчат спестеното и пак ще останат без нищо. Жената му отговорила: „Ако искаш да ги дадеш назаем, дай ги на християнския Бог“. „А къде е християнският Бог?“ – запитал мъжът. Жената го отвела пред църквата и му казала да раздаде парите на просяците там, и му рекла: „Християнският Бог ще приеме това от тях, защото всички те са Негови“. Раздал всички 50 сребърника на сиромасите и се върнали в дома си. Но след известно време останали вкъщи без хляб. Тогава жената рекла на мъжа си да иде пред църквата и да получи парите от Бога, Комуто ги бил дал. Отишъл мъжът, но видял около църквата само просяци и в недоумение кой ще да му даде парите, обикалял около църквата. Погледнал пред себе си и неочаквано видял един сребърник. Той го взел, купил с него една риба и я отнесъл вкъщи. Оплакал се на жена си как не видял никого, и как никой нищо не му дал, но намерил случайно само един сребърник. Жена му отговорила: „Бог е невидим и по невидим начин урежда всичко“. Когато жена му разпорила рибата, намерила в нея някакъв блестящ камък. Тя го дала на мъжа си, а мъжът го отнесъл при един търговец, та да види дали може да получи нещо за този камък. Търговецът му предложил 5 сребърника, а мъжът се засмял, мислейки, че търговецът се шегува, като предлага такава висока цена. Търговецът пък помислил, че мъжът му се присмива заради ниската цена, която предложил, и предложил 10, после 15, после 30, после и 50 сребърника. Онзи човек разбрал, че това е някакъв скъпоценен камък и започнал да се колебае. Търговецът вдигал цената все повече и повече, докато не стигнал до 300 сребърника. Тогава човекът взел 300- те сребърника и радостен отишъл у дома си. „Виждаш ли колко е добър християнският Бог?“ – рекла жена му. Удивен, мъжът веднага се кръстил, и заедно с жена си прославили Бога.

Беседа за това, че всичко, сътворено от Бога, е твърде добро

И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро (Бит. 1: 31).

Когато, братя, частите на една сграда са добри, тогава тя и цялата е добра. Добра е всяка отделна тухла и всеки камък, и хоросанът, и варта, и гредите, и стълбовете, но човек се възхищава, като гледа цялата сграда. Често пъти нещо от сградата му се струва неразумно и неуместно, но на мига забравя за него, когато устреми погледа си върху цялата [сграда]. И наистина, в този свят има доста неща както в предметите, така и в случващото се, които за нас изглеждат неразумни и неуместни. Но когато ни се открият в цялост, ние ги проумяваме и се успокояваме. Много от страданията в нашия живот смятаме за жестоки и безсмислени, когато ни споходят. Но като минат дни и години, в нашата памет тези страдания блестят като скъпоценен камък, който осветява по-нататъшния ни житейски път. Затова, ако нещо в Божието творение[1] те смущава, гледай цялото; ако нещо в живота те огорчава, изчакай търпеливо, с вяра и надежда следващите дни и години. И ако целият този живот да ти се струва мъчителен и скръбен, подигни духовните си очи към другия свят и ще се успокоиш и зарадваш. Защото този видим свят не е съвършен във всичко – очаква ни и друг свят. Защото е казано: Бог сътвори небето и земята. И художникът препоръчва на зрителя да гледа картината отдалеч, за да я види в цялата ѝ красота. О, Господи, о, безсмъртни Художнико, как твърде добро е всичко, което Ти Си сътворил! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски