РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ето още два примера, как милостивият Бог помага в беда на ония, които с вяра се надяват на Него. Блажена Теодора Кесарийска произхождала от благородно семейство[1] и била дадена на възпитание в манастира Св. Анна. Теодора не само се възпитавала в него, но се подвизавала и подготвяла да приеме монашески чин. Цар Лъв Исаврянин насила я извел от манастира и сгодил за един свой воевода. Тодора в душата си се противила на предстоящия брак, ала била безсилна като агне във лапите на вълк. Тя тъгувала в сърцето си и непрестанно молела Бога да не я изоставя. И в самия ден определен за венчавката, когато гостите пирували, неочаквано до царя достигнала вест, че скитите са нападнали неговото царство. Царят наредил на воеводата си, веднага, заедно със войската да тръгне против скитите. Воеводата тръгнал и повече не се върнал, защото загинал във войната. Така св. Теодора се освободила с Божията помощ, и като чиста девойка, отново се върнала в своя манастир, където се замонашила и се прославила с необикновените си подвизи. Втори пример. В манастира „Незаспиващите“  през една гладна година имало голяма оскъдица. Един ден игуменът св. Маркел посрещнал някакви сиромаси и ги нагостил, па освен това, пожелал да им даде и пари за път. Маркел попитал иконома на манастира с какви пари разполага. Икономът отговорил: „Десет сребърника“. Игуменът му наредели да даде и всичките десет на сиромасите. Икономът не дал всичките десет, а само девет, един задържал за манастирските нужди. Икономът бил твърде загрижен за манастира, защото имало голяма оскъдица. По това време, неочаквано, един богат човек посетил манастира и донесъл на игумена 90 таланта злато. Тогава прозорливият Маркел извикал иконома и му казал: „Ето, че Бог искаше, чрез този благочестив човек, да ни прати 100 таланта, но за туй, че прояви непослушание към мен и задържа един сребърник, Всеобщият Промислител ни лиши от десет таланта.

БЕСЕДА за царството на светиите

Светиите на Всевишния Ще вземат царството и ще го владеят вовеки и вовеки веков ( Дан.7, 18)

Унизявани и угнетявани в земните царства, светиите, вечно ще царуват в Царството небесно. Последни на земята, те като първи ще се веселят на небето. Гладни и жадни, боси и голи в преминаващите царства, те ще бъдат като царски синове, нахранени и облечени в царски премени във вечното Царство. Скърбящи в тленните царства, те ще са господари в  своето Царство, в Царството нетленно. То е последното [по време] царство, и в същност единственото, което може да се нарече Царство. Другото е преходно, временно училище, измама и суета. За вечното Царство на светиите се рекрутират граждани от всички земни царства и от всички времена. Това са синовете и дъщерите на Христа Спасителя, децата на живия Бог. Едни от тях са се преселили от този живот в другия и сега царуват, но още не се е появил целия им блясък и цялото им величие в тяхното Царство. Те ще се явят при второто  Пришествие на Христа - Съдията на живите и мъртвите. Тогава ще се яви целия блясък и пълното величие на Царството на светиите. Това е вечното Царство на Христа Бога нашего. Това Царство не ще бъде заменено [ от друго], нито ще има край во веки веков.

О, Господи Иисусе, Строителю на Царството на светиите, смили се над нас грешните, и ни направи годни за вечното Царство на светиите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – СВ. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – била родена в велможка къща.