Разсъждение

Доброто дело, извършено с мълчание, е по-високо от доброто дело, придружено с обяснения, и несравнимо по-високо от остроумни обяснения без добро дело. От свети Николай Мирликийски не са останали никакви [писани] слова, но са останали делата. Без никакви обяснения, той три пъти нощем минавал покрай къщата на един сиромах и тайно хвърлял през прозореца по една кесия със злато.

Един старец в египетски скит се разболял тежко и пожелал да хапне малко пресен хляб (защото хлябът, който тогава монасите ядели, бил сушен на слънце и траял с месеци). Като чул това, един от монасите не казал нищо, излязъл и отишъл далеч в един град, откъдето донесъл пресен хляб на болния старец. Старецът, като разбрал за труда на този монах, не пожелал да яде от хляба и казал: „Това е кръвта на брата! (т.е. това братът го е доставил с мъка). Тогава останалите монаси замолили стареца да яде, казвайки му да не презира жертвата на брата. Какви обяснения и какви думи могат да заменят това просто и мълчаливо дело на братолюбието?

БЕСЕДА за Царството Божие, което е вътре [в нас] 

 Царството Божие вътре във вас е (Лк. 17: 21).

Всичко, което е Божие, носи печат на безсмъртие. И Царството Божие е Царство безсмъртно. Ако желаем, значи, да дишаме въздуха на безсмъртието, трябва да влезем вътре в себе си, в своето сърце, в Царството Божие. Извън нас е въздухът на времето, въздухът на преходността и тлението, в който душата диша трудно. Царството на природата е царство чувствено, оттук и царство чуждо в сравнение с нашата душа, която представлява вътрешното наше царство. Защо хората желаят да остават продължително в чужбина? Защо рядко и без желание влизат в собствения си дом? Защото, когато мислим за света, ние мислим за чужбина. Когато говорим за чувствения свят, ние говорим за чужбина. Живеейки чувствено, ние приличаме на човек, който по цял ден обикаля по чуждите къщи, а само вечер се връща в своята къща за спане. И така, съзнателно посвещаваме разума на смъртта, а спането – на безсмъртието! Ние идваме при себе си, връщаме се в себе си само в съня! Но и в нашия сън, в сънищата, се изявява нашата същност – т.е. макар и да сме в своя дом, в безсъзнателно състояние, ние сънуваме чуждите къщи; сънят ни е чувствен, затова и картините [в съня] са чувствени. Тъй ние сме в чужбина и чужди, и наяве, и насън. Непрестанно сме вън от себе си. А Господ иска да ни върне в нас самите, в нашия дом и в нашето отечество. За нас Царството Божие е вътре в нас; отвън е чуждата страна. За да избягаме от чужбина и да намерим истинския наш дом, в който ще се срещнем непосредствено с Бога, ние трябва да влезем в себе си, в своето сърце. Тук е Царят и тук е Царството.

О, Господи, Царю на ангелите и светиите, покажи ни богатството и сиянието на Твоето Царство вътре в нас. Та да пожелаем Твоето Царство повече от чувствената чужбина, [която е] царство непостоянно и преходно. На Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски