ДО ДЪРВОДЕЛЕЦА ИЛИЯ С: ЗА ХРИСТОВИТЕ ДУМИ ОТ МАРК. (9:1)
Думите на Спасителя, за които ти питаш, гласят: “Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила”.Според някои лъжливи тълкуватели на Евангелието Сам Господ е мислел, че краят на света ще настъпи още по времето на онова поколение, така че някои от присъствалите там ще го доживеят и видят. Така говорят онези, които винаги виждат своята глава на Христовите рамене.
Но Христос казва: „няма да вкусят смърт, докато не видят Царството...”, което означава, че те все пак трябва да умрат телесно. Следователно ясно е, че горните думи не се отнасят до края на света и до всеобщото виждане на Царството Божие в онзи ангелски свят. Тук Спасителят говори за Небесното Царство, дошло като сила на Светия Дух, което прониква от онзи свят в душите на праведниците още тук, на земята, преди да вкусят смърт. Когато чрез покаянието човек се очисти от всяка скверност, тогава в неговата душа слиза свише силата на Божия Дух и той усеща Царството Божие в себе си, Ще попиташ: как го чувства? „Като правда и мир и радост в Светаго Духа” (Рим. 14:17). Чувства го още като вътрешна, духовна сила по думите на същия апостол: „Царството Божие е не в думи, а в сила” (1 Кор. 4:20). И още - като необикновена небесна светлина, защото Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, „Той Същият озари сърцата ни” (2 Кор. 4:6). А когато човешката душа се изпълни с правда и мир, и радост, и сила, и светлина, тогава човек, възхитен, вика като някой, който е намерил съкровище на нивата си: Авва Отче! Синът Божи е понизил Себе Си и е слязъл между хората, за да ги направи синове Божии. А понеже „Вие сте синове - пише Божият благовестител - Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!” (Гал. 4:6). Това значи, че тези, които приемат в себе си същия Дух, Който е бил в Иисус, Сина Божи, стават по милостта и благодатта на Всевишния Божии сродници, чеда Божии.
Но как така, ще попиташ, Царството Божие влиза в нас и пак ние ще влезнем в Царството Божие? Това е съвсем просто. И въздухът влиза в нас, и ние в него. И светлината влиза в нас, и ние в светлината. И далечният аромат на полски цветя влиза в нас, и ние в него. Така е и с Царството Божие. То идва при нас и влиза в нас още по време на нашия земен живот. А когато се разлъчим с този свят, ние влизаме в Царството Божие. Когато четем „Отче наш", ние казваме: „Да дойде Твоето Царство!", т.е. Ти заедно с Твоя Дух да се вселиш в нас и да се възцариш в душите ни като в Свое Царство.
Казаното дотук се отнася за всички християни, които се потрудят и измолят от Бога да се всели в тях Царството Божие, понеже Господ е казал тези думи и пред апостолите, и пред стеклия се народ. Но конкретно на апостолите тези Христови думи пророчески сочат за Неговото Преображение, което по думите на Теофилакт Български е било „образ на бъдещата небесна слава, т.е. на онази слава, в която ще пребивават праведниците... и както Христос при Преображението чудно е заблестял като мълния, по същия начин ще заблестят и праведниците". Апостолите Петър, Иаков и Иоан са били тези „някои", които са видели и почувствали Христовото Преображение на Тавор. Това са също и всички апостоли, които на Петдесетница са видели и почувствали как Царството Божие чрез Светия Дух слиза върху тях от небето във вид на огнени езици.
Христос нека те благослови и нека ти даде да почувстваш Царството Божие в сила още в този живот и в твоето смъртно тяло. Да почувстваш и да възвестяваш на своите братя радостната вест за Царството Божие, за царството на живота, светлината и вечната радост.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
