Разсъждение

Заблуждават сами себе си онези, които самоуверено казват, че познават хората и не ще позволят на никого да ги измами. Кой може да знае какъв дух има в човека, освен един Бог, Който знае тайните на сърцето? Даже и великите светии са се лъгали в хората. Тъй например св. Василий Велики гледал като на доверен човек един лицемерен еретик и го защитавал от многото обвинители, докато накрая сам се уверил в неговата лъжливост и горчиво се разочаровал. Св. Григорий Богослов бил покръстил един философ на име Максим и толкова го обикнал, та го приел в дома си и на трапезата си. А този Максим бил зъл и лукав и след известно време, чрез интриги и подкупи, издействал от някои цариградчани вместо св. Григорий да бъде признат той за Цариградски патриарх. Когато това голямо изкушение преминало, след голям смут, някои укорили св. Григорий как тъй могъл да държи при себе си най-големия си враг? „Не сме виновни ние – отговорил светителят, – ако не виждаме нечие зло. Единствено Бог знае скритите тайни на човека. А нам със закон е заповядано да откриваме с отеческа любов сърцето си всекиму, който идва при нас.“ Добрият човек не може с лекота да види лошотията в лошия.

БЕСЕДА за това Кой е Христос

За кого Ме мислят човеците? (Марк 8:  27).

Ето, братя, скоро ще станат 2000 години, откакто Господ Иисус поставил този въпрос на Своите ученици. Оттогава до днес този въпрос е поставен пред всяко човешко поколение, всеки бял ден и тъмна нощ; и всяко поколение човешко, и всеки бял ден, и тъмна нощ е трябвало да дадат някакъв отговор на този въпрос. Този въпрос е въпрос на живот и смърт и неговият отговор е живоносен или смъртоносен. Ти си Христос, Синът на Живия Бог – отговорил апостол Петър. И този отговор бил одобрен, и похвален от Господ Иисус. За кого днес хората мислят Христос. Едни, като евреите, говорят, че Той е нарушител на закона и самозван Месия. Втори, заедно с Пилат, казват, че не могат да видят[1] истината в този Човек. Трети казват, заедно с апостолите, че Той е Христос, Синът на Живия Бог, Спасителят и Изкупителят на човешкия род от греха и смъртта. Възкръсналият и Възкресяващият, Живият и Животодавецът. И ние, всички кръстени в името на Света Троица, изповядваме заедно с апостолите и светата апостолска Църква, Която със Своя съборен глас така изповядва Христа Господа.

О, Господи, единородний Сине Божий, помогни ни, та през всички дни на живота си да вярваме с нашето сърце и с устата си да Те изповядваме като Бог и наш Спасител, като Сила Божия и Божия Премъдрост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – да стигнат до (бел. прев.).