ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Многото тежки страдания, които сполетяват човек, имат своята причина, знайна или незнайна, в неговото минало. Причините за тези тежки страдания, да речем като безумието, не са друго освен нарушаване на моралния Божи закон. Когато св. Харалампий бил мъчен, царят мъчител узнал за неговата чудотворна сила и наредил да доведат при него един бесноват, за да се увери дали Харалампий може да го изцели. Този човек 35 години бил измъчван от дявола, гонен по пустини и планини, хвърляйки го в блата и пропасти. Когато този безумец се доближил до Харалампий, дяволът усетил благоухание от светия човек и извикал: „Моля ти се, служителю Божий, не ме мъчи преди време, но ми заповядай и ще изляза; ако искаш, ще ти кажа защо съм влязъл в този човек“. Светителят му наредил да каже. Демонът рекъл: „Този човек искаше да окраде съседа си и си помисли: „Ако първо не убия човека, не ще мога да взема неговото богатство.“ Отиде и уби своя съсед. Заварвайки го в това дело, аз влязох в него, и ето вече 35 години стоя в него“. Чувайки това, Божият светител заповядал на демона веднага да излезе от човека и да го остави на мира. Демонът излязъл, а бесноватият оздравял и станал кротък.

БЕСЕДА  за греха, на онези дето казват, че виждат

Да бихте били слепи, не щяхте да имате грях (Иоан  9: 41).

Тези думи е казал на евреите Онзи, Който е им дал чрез пророците Закона, за да им служи за зрение на душите им. Евреите получили това зрение, но нарочно злобно замижали. Затова справедливият Господ им казал тези справедливи думи. Тези думи са самата истина и тогава, и сега, и винаги, защото слепецът няма грях, ако стъпче чужда нива, или вземе чужда дреха вместо своята. Но ако това го стори онзи, който вижда, върши грях и ще получи осъждане. Ако това извърши онзи, който има очи, но нарочно ги затваря, и той ще извърши грях, и ще получи осъждане. Какво пък да се каже за онези, които са приели кръщението и миропомазването като две очи на душата, и продължават да грешат като некръстени? На Страшния[1] Съд с тях няма да се постъпи като със слепородените, а като с престъпници, които сами себе си са осакатили, сами себе си са ослепили. А какво да се каже за онези, които са приели и останалите благодатни тайнства в православната им пълнота, които имат пред себе си примера на светиите, и които непрестанно чуват напомнянето и укора на Божията Църква, но продължават и продължават да вървят по пътя на заблудата? На Страшния Съд такива не ще могат да се оправдаят с никаква слепота, а ще бъдат съдени като престъпници, които сами себе си и другите около себе си са ослепили.

Господи страшний, спаси ни от греха. Господи милостиви, отвори очите ни за пътя на спасението. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – последния (бел. прев.).