В монастира Дионисиат на Света Гора Атон се намира чудотворната икона на Пресвета Богородица, известна като Акатистна («Приветствие на Богородица», «Похвала на Пресвета Богородица» или «Мироточива»). Най-древната чудотворна икона на Атон е част от иконостаса на левия допълнителен олтар «Похвала на Пресвета Богородица» в съборния храм на Дионисиатската обител. Съгласно старо монастирско предание това е една от 70-те икони, създадени от евангелист Лука. Тя е рисувана не с бои, а с оцветен восък, чертите на лика ѝ са размити от изтичащото миро. Размерите ѝ са малки: височина 33 см и ширина 27,5 см.

       Именно тази икона държал в ръцете си Константинополския патриарх Сергий I, обхождайки стените на обсадения от аварите Константинопол^[1] (624 г.). Със застъпничеството на Пресвета Богородица неприятелския флот бил разсеян от морска буря, и градът бил спасен. Пред тази икона за първи път бил прочетен Акатист на Пресвета Богородица.

       Така също, по време на освобождаването на Константинопол от кръстоносците Акатистната икона предшествала войските на император Михаил VIII Палеолог. Иконата била подарена на монастира от императора на Трапезунд Алексей III (1337–1390 г.) в чест на основаването му.

       С Акатистната икона са свързани много чудеса. Похитена от пирати (1592 г.), тя била върната от самите тях в Дионисиат, след като Пресвета Богородица се явила на капитана на кораба в открито море и строго заповядала: «Защо Ме затвори в тъмница, лукави човеко? Отнеси Ме в жилището Ми!» Пиратът отначало не обърнал внимание на съня си и продължил своя път. След това обаче изведнъж се надигнала страшна буря, застрашаваща да потопи целия кораб. Пиратът веднага си спомнил за иконата, хвърлил се към сандъка в който се намирала, и за свой ужас го видял разбит на части, а светата икона - цялата подгизнала в миро. Капитанът взел иконата в ръцете си, и бурята в същия час утихнала. Тогава пиратите побързали да се върнат в монастира, върнали иконата на иноците и разказали за случилото се чудо. 2-ма от тях (по други данни дори повече) се покаяли и станали монаси.

       Друго чудо се случило с началника на Атонската академия, знаменития църковен и обществен деятел от XVIII в. Евгений Вулгарис: той подробно описал изцелението си от рак на гърдите през 1758 г.

       През 1767 година Акатистната икона отново била открадната, този път от турци-разбойници. Те били заловени от гръцки пастири, които предали иконата на остров Скопелос. Местните жители не искали да върнат иконата в обителта, за което впоследствие били наказани. Живеещите на острова, които се противили на волята на Небесната Царица, били поразени от болест и сами върнали иконата на монастира Дионисиат. Освен това, в знак на разкаяние те пожертвали на  монастира земя на остров Скопелос.

       В олтара в който се намира Акатистната икона, ежедневно се служи св. Литургия, а всяка вечер пред чудотворния образ се чете Акатист на Пресвета Богородица. На великите празници (Пасха, Рождество, Богоявление и Рождество на св. Иоан Предтеча) иконата се пренася в католикона и се поставя в кивота пред лявата колона. Съгласно надписа на ризата (изградена от позлатено сребро) тя е дело на «майстор Георги» от 1786 г. и е дарена на обителта от «архииерея Иеремия». На обратната ѝ страна е изобразено връчването ѝ на преподобния Дионисий от император Алексей III Комнин.

       Празника на иконата е в събота на петата неделя от Великия пост.