ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 МАЙ

Разсъждение

Несъмнено, телесното здраве е дар Божи. Но телесното здраве не е най-голямото благо на този свят, както [често] казваме и пишем. Защото, каквото и да е телесното здраве, то е временно; а онова, което е временно, не може да се нарече най-голямо благо за човека. Постоянните ценности са по-драгоценни от временните. А непреходните ценности се вписват в рамката на духовното здраве. О. Иоан Кронщадски пише: „Ах, и сам аз чувствам, че когато съм напълно здрав и не изнурявам себе си с труд, тогава аз умирам духовно, тогава нямам в себе си Царството Божие, тогава ме овладява моята плът, а с плътта – и дяволът“.

БЕСЕДА за разкриването на Божията благодат през вековете

За да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат (Ефес. 2: 7).

С пророчески дар пророкувал апостол Павел за изобилието на благодатта, която през вековете ще се излива върху човешкия род. Онова, що е пророкувал апостолът, ние, които живеем почти 20 столетия след него, можем да проверим [сбъдването му] във вече отминалите хилядолетия. Както кошерите се изпълват с полезни медоносни пчели, така всички векове от Христа до днес са изпълнени с благодатни мъже, жени и девици. О, какво изобилие на Божията благодат се е изляло върху безброй души, които преди това били грешни, а след това станали свети! О, какво изобилие на Божията благодат се е изляло върху мъже и жени, които преди това били слаби и страхливи, и които след това смело изповядали Христа Господа и радостно пострадали за Него! О, какво изобилие на Божията благодат, през вековете и във вековете, се е изляло върху прости и неуки, които след това станали истински мъдреци и духовни генерали на верните Христови войски! А помислете, братя, колко ли още скрита святост, неизвестна жертвоготовност, незаписана храброст, невъзхвалена добродетел са утаени в недрата на двадесетте християнски века! Когато всичко това се разкрие, всичко, което е било в миналите векове и в онези, които ще настъпят до края на времената, тогава и ангелите, и хората ще се удивят от неизказаното изобилие на благодатта Божия. Тогава и самият апостол Павел ще трябва да извика: „Макар и да съм бил апостол, словата ми са били слаби да изкажат цялото неизмеримо изобилие на Божията благодат, която човеколюбиво се е изляла върху света“.

О, Пресвета Троице, човеколюбиви Боже наш, въздигни сърцата ни, та непрестанно да славим и възхваляваме превеликото изобилие на Твоята благодат. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски