Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06 05:57 - ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ЮНИ
Автор: savaarhimandrit Категория: Други   
Прочетен: 57 Коментари: 0 Гласове:
0



 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ЮНИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Страшно е да се убие човек. Няма думи, които биха описали ужаса, който обхваща човекоубиеца. Докато човек се кани да убие човек, той си мисли, че е все едно да убие човек и да убие вол. Но когато злодея изпълни замисъла си, изведнъж разбира, че е обявил война на небето и на земята,  и е станал като изгонен и отсечен и от небето и от земята. Убитият не му дава покой ни денем, ни нощем. При св. Зосима дошъл на Синай един известен разбойник и го замолил да го замонаши. Зосима го облякъл в монашеско расо и пратил в манастира на преподобни Доротей до Газа, та там да се подвизава в общежитието. След 9 години замонашеният разбойник се върнал обратно и поискал своите мирски дрехи и му върнал обратно расото.  На въпроса, защо постъпва така, разбойникът отговори, че 9 години се молил усърдно Богу, постил, бдял и вършил всяко послушание, и чувствувал, че многото му грехове са простени, но един негов грях го мъчи постоянно. Някога убил едно невинно дете, и това дете му се явявало деня и нощя и го питало: „Защо ме уби?“. Затова се решил да иде и се предаде на властите , та властите да го погубят, и тъй да заплати кръвта с кръв. Облякъл се[1] в своите предишни дрехи и отишъл в град Диоспол, където признал злодейството си и бил посечен. И така със своята кръв измил кървавия си грях.

 

БЕСЕДА за надеждата в Господ, а не на собствения разум

 

Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум (Пртч. Сол. 3, 5)

 

Ако всички планини се стоварят върху тебе, би ли могъл да ги отместиш с ръка? Не би. А ако тъмнината на всички тайни на небето и на земята връхлети върху малката свещичка на твоя разум, дали твоя разум би могъл да ги освети? Още по-малко. Не се осланяй на твоя разум, защото тази малка частица, която ти наричаш разум, не е нищо друго, освен мъртва пепел. Не се осланяй на своя разум, защото и той пита, но не отговаря. О, човеко, не се осланяй на своя разум, защото той е път по който припка светът, гладен и жаден, шарен и любопитен, светът на чувствените впечатления.                                                      

О, човеко, надявай се на Господ със цялото си сърце! В Него има безграничен и всевиждащ разум. Аз съм разум, у мене е силата (8, 14), казва Господ. Той вижда пътеките по които тече твоята кръв, и всички кръстопътища по които се лутат твоите мисли. От състрадание и любов, Той ти предлага Себе си за водач, а ти се осланяш на твоя помрачен и нищожен  разум! А къде беше твоя разум при раждането ти? А къде беше твоя разум, когато се образуваше твоето тяло, когато в сърцето ти почна да кипи кръвта ти, когато очите ти прогледнаха, когато от гърлото ти се появи глас? По чии разум стана това , докато ти още спеше като въглен в пепелта? А когато твоя разум се пробуди, можеш ли да изброиш всички измами, към които те е тласнал, всички лъжи, в които те е оплел, и всички опасности, които не е предвидил? О, брате мой, надявай се с цялото си сърце само на Господ! Той, безброй пъти до сега те е избавял от твоя собствен разум, от неговите измами и лъжи, и от опасностите, на които те е подхвърлял. Каквото е слепеца спрямо виждащия, това е и твоя разум спрямо Божия разум. Надявай се на Водача слепецо. Надявай се , брате, със цялото си сърце единствено на Господа.

О, Всевиждащи Господи, вечни и непогрешим Разуме, по необхватен от вселената, и по-светъл от слънцето, избави ни от заблудите на нашия разум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626477
Постинги: 1881
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031