Прочетен: 362 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.07.2019 09:52
37. Пресвета Богородица „Икономисса“ („Домоуправителка“)
Празнува се на 18 юли
• Други наименования:
„Икономка“,
„Игуменка на Света Гора“
• Произход: Света Гора (Атон), Лаврата на св. Атанасий
• Особена дарба: избавя от глад и сиромашия.
• История
През X век великият подвижник св. Атанасий Атонски основал на Света Гора лавра, в която отвсякъде се стичали монаси, привличани от висотата и строгостта на подвизите на нейния основател. Св. Атанасий с радост приемал всички, които отивали при него, и заедно с тях се трудел на монастирските послушания.
Веднъж новосъздадената лавра била споходена от тежко изпитание. Настъпил глад и монасите, въпреки строгия си живот, не могли да понесат постигналото ги изкушение и напуснали монастира. Лаврата опустяла. В нея останал само св. Атанасий, но по-късно и самият той решил да замине на друго място. В дълбока скръб той тръгнал към Карея с игуменския жезъл в ръка. След като два часа ходел из стръмните атонски пътеки, старецът се изморил и се канел да приседне на един камък край пътя. Изведнъж той видял жена със синьо покривало на главата и много се учудил, тъй като на Атон е забранено да влизат жени. Тя го попитала: „Къде отиваш, старче?“ „Коя си ти и как си дошла тук? - строго попитал св. Атанасий. И защо ти е да знаеш къде отивам? Виждаш, че съм тукашен монах.“ „Зная твоята горест и мога да ти помогна - отвърнала непознатата, - но преди това искам да разбера къде отиваш.“ Тогава св. Атанасий ѝ разказал своята скръб. Жената отвърнала: „Та това ли не си могъл да понесеш? Заради късче хляб изоставяш обителта, която ще се прослави от род в род? Това в духа на монашеството ли е? Къде е вярата ти? Върни се, аз ще ти помогна.“ - „Коя си ти?“ - запитал я св. Атанасий. „Аз съм тази, на чието име ти посвещавам своята обител. Аз съм Майката на твоя Господ“ — отвърнала Жената. „Страхувам се да вярвам - отговорил старецът, - понеже и бесовете приемат образ на ангел. С какво ще ми докажеш истинността на думите Си?“ „Виждаш ли този камък - отговорила Пресвета Богородица, - удари по него с жезъла си и тогава ще познаеш Кой говори с теб. И знай, че отсега завинаги ще бъда Домоуправителка (Икономка) на твоята лавра“.
Св. Атанасий ударил с жезъла в камъка и от него с шум потекла вода. Поразен от чудото, старецът искал да се хвърли в нозете на Божията Майка, но Тя станала невидима. Когато се върнал в обителта намерил хранилищата пълни догоре с всичко необходимо. Скоро тук отново се събрали много братя. И до днес лаврата, по волята на Небесната Царица, няма иконом, а само помощник-иконом.
Св. Атанасий и друг път се удостоил да получи свидетелство, че Пресвета Богородица благоволи към неговата лавра и се грижи за нея. Веднъж един от подвижниците на монастира, благочестивият монах Матей, по време на утринното богослужение се удостоил да види Божията Майка. Тя влязла в храма заедно с двама ангели и започнала да обхожда братята, като раздавала монети с различна стойност според усърдието, с което всеки един се молел. И самият очевидец на това видение за своя голяма радост се удостоил да получи няколко монети от пречистите ръце на Небесната Царица.
Скоро в монастира била нарисувана и самата икона „Икономисса“. На нея Божията Майка е изобразена седяща на трон и държаща Богомладенеца Иисус Христос. От двете страни на трона в молитвено положение, стоят св. Михаил Синадски* и св. Атанасий Атонски със своята лавра в ръце.
Иконата се чества на 18 юли (5 юли, ст. ст.), когато се празнува и паметта на св. Атанасий Атонски.
На мястото, където Пресвета Богородица се явила на св. Атанасий по пътя към Карея, е издигната неголяма църква в чест на Живоприемния източник (извор) на Божията Майка. В тази църква се намира икона, изобразяваща чудото. Тук е построена и покрита галерия за отдих на поклонниците. Изворът и досега продължава да утолява жаждата на пътниците и да източва изцеления.
* Св. Михаил Синадски (1 818) за своя под-вижнически и девствен живот още млад бил посветен за епископ Синадски от св. Тарасий, патриарх Константинополски. Участвувал в VII Вселенски събор (787 г.). Императорът иконоборец Лъв Арменец го отстранил от епископската катедра и го изпратил на заточение, където след много страдания Христовият изповедник починал.